“Портокалови дни”, в които неусетно порастваш
24.08.2015

Има моменти в детството, когато се променяш толкова бурно, че като се огледаш назад, ти се струва, сякаш за седмица си преживял колкото за няколко месеца. Такива са “портокаловите” дни на 13- годишния Дарек, който живее с баща си и малката си сестричка Ема, редовно хвърля по един пердах на заклетия си враг Хуго, опитва се да свикне с присъствието на чужда жена у дома, а в същото време, някак между другото, се е влюбил в Ханка, с която се познават от съвсем малки.

Ежедневието на Дарек е изпълнено с множество задължения и рядко остава време за нещата, които обича да прави. След смъртта на майка му той е отговорен за Ема, която е различна от другите деца, защото е умствено изостанала. Баща му се справя трудно с издръжката на семейството и често търси утеха в местната кръчма. Но когато приятелят на баща му Антон му предлага бизнес с коне, нещата като че ли потръгват към добро. Дарек открива, че му доставя удоволствие да се грижи за конете, а самочувствието му се повишава от гласуваното доверие.

Ива Прохазкова е от писателите, които подхождат честно и с голямо уважение към детството. То често се оказва един труден период за децата, през който те са натоварени с много отговорности. Дори в идилията на селската ваканция (“Ваканция с магарешки уши”) неизбежно прозират проблемите, които карат децата прекалено бързо да пораснат. За Дарек такъв товар са грижите за сестричката му. В сърцето му бушува смесица от нежност, чувство за дълг, отчаяние, понякога дори гняв заради тази зависимост. Докато тя е на училище, той се чувства “лек и безгрижен” без нея, докато страхът, че може да закъснее, да забрави и по негова вина да й се случи нещо, не се появи отново “като досаден пес, който не можеш да пропъдиш”. Ема е част от уроците, предадени от майка му; един от възлите на живота, които завързваш веднъж, за да не забравиш никога.

Докато момчето успешно “жонглира” с конете, училището, Ема, Хуго и онлайн/офлайн общуването с Ханка, татко му се опитва да разреши своите проблеми по начин, който никак няма да се хареса на сина му. Неизбежното разкритие, което дава отговор на всички недомлъвки и странности, се превръща в един от онези моменти, когато се прощаваме завинаги с част от детското в нас. Дарек се чувства предаден от възрастните, които са злоупотребили с доверието му и са го заблуждавали в продължение на седмици. За да продължи напред, той ще трябва да се опита да вникне в мотивите им и да разбере, че животът често ги изправя пред решения, които не са черно-бели, а компромисите понякога изглеждат неизбежни, особено щом се касае за бъдещето на децата им.

“Портокалови дни”(изд. Емас) е една чудесна книга за прехода към юношеството. Тя е по-сериозна от “Ваканция с магарешки уши”(издадена също от Емас) и макар да ми липсваше свежият хумор и някой забавен герой като магаренцето Амос, в някои отношения ми хареса дори повече. Образът на Ема ще остане в спомените ми, нежен и деликатен, нарисуван с много човечност и без преднамерена сантименталност. Насред бурите на съзряването тя е като малък остров на невинността; дете, което никога няма да порасне. А след всичко преживяно за брат й няма друг избор, освен “да приема нещата такива, каквито са”. И вече не се страхува да срещне погледа на Ханка.

Не пропускайте ревютата и за другите книги от страхотната поредица “Европейски разказвачи XX-XXI в.” на издателство “Емас” с творби на Хенинг Манкел, Даниел Пенак, Ева Ибътсън, Хилде Хагерюп, Ива Прохазкова, Тадей Голоб, Тимоте дьо Фомбел, Рената Щулцова, Ендре люн Ериксен, Майте Каранса, Мария Грипе, Силвана де Мари.

Автор: Милена Златарова




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар