Истинската приказка на “Приказка без край”
18.02.2018

Михаел Енде е един от най-известните немски детски автори. И неслучайно! Неговите произведения вълнуват поколения читатели, без да се съобразяват с възраст, пол или някакви други особености. А това всъщност е напълно закономерно, защото законите на фантазията важат по еднакъв и същевременно напълно различен начин за всеки, решил да повдигне булото на въображението.

Сред книгите на Енде, издадени на български език, се срещат “Момо” (ИК “Дамян Яков”), “Училище за вълшебства и други истории” (ИК “Дамян Яков”), “Джим Копчето” (ИК “ЕМАС”) и “Сатанархеолъжеалкохолистичният пунш на желанията” (ИК “Дамян Яков”). “Приказка без край” обаче безспорно е най-известната творба на писателя, която дори се изучава в училище. Време е да се потопим в думите и да се оставим във властта на Бастиян Балтазар Букс, който ще ни отведе на най-невероятното книжно пътешествие…

Бастиян е пълничко момче с кестеняви коси, което се страхува да се изправи срещу злобните си съученици и срещу трудностите, поднасяни му от живота всеки ден. След смъртта на майка му нещата не вървят гладко, а тъгата на баща му превръща Бастиян в най-самотния младеж на света. Единственото нещо, в което той е наистина добър, е измислянето на приказки, на имена и думи, които никога не са съществували. Но тази дарба му носи безброй обиди от съучениците.

В един мрачен и дъждовен ден Бастиян Балтазар Букс попада съвсем случайно в малката антикварна книжарничка на г-н Кореандер. Той мрази децата и е безкрайно груб, но пък притежава книга с копринени корици в цвят на стара мед, която хваща в капана си момчето и променя живота му завинаги. Защо? Защото в момента, в който Бастиян докосва книгата, започва неговата Приказка без край.

“Странно нещо са човешките страсти, а децата не са по-различни в това отношение от възрастните. Онези, които са обхванати от тях, не могат да ги обяснят, а другите, които никога не са изпитвали подобно нещо, не могат да ги проумеят.”

Смятам, че онзи читател, който познава тръпката да се запилееш в страниците на увлекателната книга, ще разбере душевното състояние на Бастиян, щом решава да избяга от училище, да се барикадира на тавана и да поеме на своето дълго и опасно пътешествие в страната Фантазия. Само онзи, който си е мечтал да е част от света на своите любими герои, ще успее в пълна степен да осъзнае колко всемогъща е силата на въображението, как тя може да спасява световете, да не допуска лъжата сред нас и същевременно колко реална е възможността да си останеш завинаги в страната на Детската царица.

Вероятно бих могла да ви разкажа за болестта на тази Детска царица, управляваща Фантазия без да изисква и без да налага; и за смелото зеленокожо момче Атрею, изпратено на дълго пътешествие в търсене на спасителя-лечител на повелителката на вълшебната страна. Ако реша, ще ви споделя за прастарата Морла, за коварния Играмул и за Нищото, поглъщащо бавно всички светове на Фантазия. Бих могла да прибавя към своя разказ пристигането на спасителя Бастиян в приказната страна и неговите творения като Нощната гора Перелин, Пустинята на цветовете Гоаб и Пъстрата смърт Граограман. Превръщането на малкото несигурно момче в повелител на Фантазия, уверен в собствените възможности, но и предизвикан да се сблъска с най-лошите човешки качества, също е интересна тема…

“- Всяка истинска приказка е приказка без край… Има много врати към Фантазия, момчето ми. Не по-малко са вълшебните книги. Доста хора така и не узнават нищо за тях. Така че важното е кой ще вземе в ръце една такава книга.”

Необходимостта да мечтаеш и да създаваш светове, да бъдеш онова, за което си копнял и което ти се е струвало тъй непостижимо – всичко това е малка част от историята на Бастиян и от моята лична Приказка без край, която прочетох в изключителния шедьовър на Михаел Енде. Щастлива съм, че полетях на крилете на истински Дракон на щастието; че се докоснах до изяществото на сребърния град Амаргант и успях да съзра коварството на Ксайде. Чувството за справедливост, нетърпимостта към крайната самоувереност и възмущението от предателството не ме напуснаха дори при най-голямото падение на Бастиян. Но вярата в правилния завършек ме отведе до мината с картините и ми помогна да изтърпя страданията на момчето без име, което може да се върне при хората само ако довърши всички недовършени приказки…

А сега е ваш ред да се пренесете в световете на Фантазия и да видите с очите си силата на въображението, което може да опиянява, да овластява, да твори и руши. Въображението, което ни окрилява да се отърсим от сивотата на ежедневието и да прогледнем напред във вечността, където винаги ще съществува по едно малко момче или едно малко момиче, способни да разгърнат кориците с цвят на стара мед, да дадат ново име на Детската царица и да сътворят вселени, носейки на хората Водата на живота!

Автор: Вал Стоева




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар