Имат ли място “Малки жени” в днешните читателски списъци?
12.11.2017

Има класически произведения, които са оставили сериозен отпечатък върху развитието на детската литература. Те понякога звучат твърде неразбираемо за съвременните деца, готови да отхвърлят с лека ръка старите книги. И ако някои такива творби наистина са твърде остарели за днешните малчугани, при други би било истинска загуба да не им се обърне нужното внимание. В рубриката “Времевърт” ви връщаме назад във времето и ви срещаме с книги, които си струва да бъдат част от живота на децата – дори и с мъничко усилие от страна на родителите.

Когато детето се научи да чете самò, родителят обикновено престава да му чете на глас, да обсъжда с него книгите и го оставя да се оправя както може в книжния океан. Вероятно тази съдба е сполетяла и мен, в противен случай щях да съм се натъкнала на Луиза Мей Олкът много по-рано. Уви, заради ученическата ми любов към Александър Дюма и поради липсата на родителски книжни ориентири, “Малки жени” и “Добри съпруги” бяха останали извън списъка ми с прочетени книги. Томчетата чакаха чинно да им дойде времето за прочит и ако не беше негативно изказване на писателката срещу Марк Твен и неговия Хъкълбери Фин, може би още щях да живея в неведение за историята на сестрите Марч.

Сюжетът и героите

В “Малки жени” (изд. “Труд”, превод Правда Игнатова) срещаме сестрите Мег, Джо, Бет и Ейми Марч. Те са различни по характер, външен вид и заложби, но са изключително сплотени. Произхождат от сравнително бедното семейство на пастор и са принудени да помагат на родителите си, като работят и изкарват пари за прехраната си.

Писателката Олкът поставя началото на срещата с момичетата Марч около Коледа през 60-те години на 19 век, когато в САЩ бушува Гражданската война. Бащата е на фронта, а четирите сестри обсъждат бедността, принудата да останат без подаръци по празниците и житейската несправедливост. Краят на книгата също съвпада с Коледа и затваря времевия прозорец от една година, през която девойките се променят неусетно, превръщайки се в малки жени.

“- Коледата няма да е никаква Коледа, ако не се раздават подаръци…”

Маргарет (Мег) е на 16 години и работи като гувернантка. Красива и чаровна, тя копнее да притежава красиви вещи и да се задоми за благовъзпитан младеж с добро потекло. Недостатък на Мег е копнежът по бляскавия живот, по лъскавите балове и тоалети, присъщ на повечето девойки.

Пълна нейна противоположност е 15-годишната мъжкарана Джозефин, повече позната като Джо. Тя тича с момчетата, носи каскет, работи като гледачка на старата си леля, чете почти непрекъснато и обожава да пише истории. Джо е независима бунтарка, която първо говори, а после мисли. Припряността й е сред най-големите й недостатъци, но тя до голяма степен се компенсира от чистосърдечието.

Джо е опора за Бет – 13-годишното свито момиче, което не обича шума, притеснява се да ходи на училище, но винаги прилежно изпълнява домакинските си задължения. Бет никога не иска нищо, винаги гледа да услужи с каквото може и е толкова нереално съвършена, че съдбата й, описана в продължението на сагата “Добри съпруги”, някак е предопределена.

Последна в списъка е Ейми, която е най-малка, много красива, доста надменна и решена да се задоми за богат мъж, когато му дойде времето. Желанието на Ейми да бъде съвършена възнаграждава читателя с доста комични сцени, сред които опити за изправяне на носа, използване на префърцунени думи в опит да се демонстрира богат речник и дори писане на завещание, съчинено в изблик на смирение. Ейми сякаш е персонажът, който изглежда най-предсказуем и тъкмо тук Олкът залага своя капан, описвайки израстването на Ейми в напълно неочаквана посока.

Момичетата Марч се променят пред очите на читателя, напътствани от умелата ръка на своята грижовна майка. Тя винаги успява да им даде добър съвет, никога не ги наказва несправедливо и намира най-точната дума за всяка. Наглед обикновени, историите на всяка от девойките грабват вниманието на читателя и го превеждат през страстите и копнежите, трудностите и успехите на момичетата от 19-ти век. На моменти назидателно, друг път ненатрапчиво и с богато чувство за хумор, Луиза Мей Олкът рисува пред погледа на наблюдателя четири различни картини, свързани помежду си от сестринската любов, желанието за добродетелност, принадлежността към семейството и човечността -  все качества, полезни и в наши дни.

“Малки жени” проследява процеса на порастване на момичетата, превръщането им в самостоятелни личности и грешките, които те допускат, докато търсят себе си. Любовните терзания, съперничеството, изкушенията и разкаянието са неизменни техни спътници, още повече след появата на очарователния им съсед Лари – внук на възрастен господин-особняк. Наличието на мъж в тази женска група подчертава качествата на сестрите Марч и им помага да разгърнат в още по-голяма дълбочина характерите си. Доброто домашно възпитание, получено от мама Марч, изпъква при всеки възможен случай, превръщайки четирите момичета в отлични примери за идеалните жени в едно патриархално общество.

Няма как читателят да се хване за едно или друго ключово събитие от книгата, върху което да постави акцент. “Малки жени” е така написана, че всяка случка отключва множество нови сюжетни пластове. Отворените нови врати крият вселени от чувства и мечти, които помагат на сестрите Марч да се справят с трудностите на порастването, с бедността и отсъствието на бащината опора в семейството. Желанието им да се превърнат в добри християнки и терзанията от направените грешки вероятно ще се сторят твърде странни на днешния читател, но в крайна сметка всеки от нас се стреми да бъде в хармония със себе си и със света – просто методите за постигане са различни. Любовта също не е пренебрегната от писателката и финалът на книгата завършва с новината за годеж, който се оказва щастливо събитие за едни и нещастно за други.

Още в самото начало на творбата става ясно, че писателката залага като основа на романа си книгата “Пътешествието на пилигрима” от Джон Бъниан (английски религиозен писател), написана през 1678 г. и много популярна във Великобритания и САЩ по онова време. Както откриваме в бележка към изданието на ИК “Труд”, споменатата творба представя в алегорична форма пътя на Християнина към Небесния град. Алегоричните образи са умело съотнесени от Олкът към нейните героини и всяко препятствие е онагледено с реална житейска ситуация, описана с голямо майсторство.

Забележка! Макар тук да правим преглед само на “Малки жени”, сестрите Марч са героини и в продълженията на сагата – “Добри съпруги”, “Малки мъже” и “Синовете на Джо”. Ако ви хареса историята в първия том, вероятно ще изпитате остър глад да откриете и останалите романи на Олкът за деца.

Писателката

Луиза Мей Олкът се ражда на 28.11.1832 г. в САЩ. Родителите й са почитатели на литературно-философското движение трансцендентализъм. Отгледана с разбирането, че светът е много повече от това, което човек възприема със сетивата си, а знанието се трупа не само по емпиричен път, но и с вдъхновение, бъдещата писателка живее в свободолюбива следа. Финансовите проблеми на семейството я принуждават да работи отрано, а писането се явава като отдушник за младата Луиза.

“Малки жени” до голяма степен е автобиографичен роман, защото и Олкът живее с трите си сестри, които са принудени да работят отрано. Единствено най-малката, Мей, посещава училище, както се случва с Ейми Марч. Голямата Анна се омъжва сравнително рано, а отдушник на Луиза в трудностите на работното ежедневие е писането, включително и под псевдоним, както се случва с бунтарката Джо. Приликите между писателката и Джо не се ограничавата само до писането: и двете са нетърпеливи, непримирими, борбени, отхвърлящи всякакви опити за вкарване в рамките на семейното гнездо. За разлика от Джо, Олкът никога не се омъжва, но пък е първата жена, подала заявление за гласуване в своя щат.

От друга страна е странна реакцията на тази бунтарка по душа, която остро критикува “Хъкълбери Фин” и дори e в комитета, който забранява поставянето на книгата в библиотечния фонд на библиотеката в Конкорд, Масачузетс. Ако героините на Олкът бъдат разгледани през призмата на времето и бъдат отделени от морализаторските наставления на разказвача, те до голяма степен ще заприличат на героите на Твен.

Мястото на “Малки жени” в киното

Като вечна класика, „Малки жени“ има своите достойни филмови екранизации през годините. Любима на нашия екип е киноверсията от 1994 г. (с номинации за Оскар), в който ролята на дръзката, бореща се за еманципация и обожаваща книгите и театъра Джо Марч се играе от младата Уинона Райдър.

Небезизвестните Кирстен Дънст и Клеър Дейнс са сестрите ѝ Ейми и Бет, а Сюзън Сарандън – в ролята на майката – ги напътства неотклонно, нежно и грижовно. В този филм почитателите на романа ще могат да се насладят и на младия, почти неизвестен по това време Крисчън Бейл в ролята на предания Лари. Филмът включва събитията както от „Малки жени“, така и от неговото първо продължение „Добри съпруги“.

Любопитен факт е, че Елизабет Тейлър също е участвала в екранизирана версия на „Малки жени“ от 1949 г. като красивата, симпатично суетна Ейми Марч. На многобройната армия от почитатели на поп-културното явление – сериала „Приятели“ с удоволствие ще припомним епизода, в който става ясно, че „Малки жени“ е любимият роман на Рейчъл, който тя е чела безброй пъти и след множество забавни перипетии дори неособено интелектуалният Джоуи почти успява да прочете книгата.

Имат ли място “Малки жени” в днешните читателски списъци?

Каквото и да си говорим за очарованието на класическите книги и за сантименталните ни чувства, винаги се появява въпросът за възприятията на младите към подобен тип книги. Ако трябва да съм напълно откровена, “Малки жени” би могла да се възприеме добре в онези населени места, в които патриархалният дух се е запазил и мястото на жената е до печката и при децата. Извън тези случаи, не се сещам за момиче, което да се припознае автоматично в образите на симпатичните героини и да приеме безрезервно тежките дидактични вметки на Олкът.

Днес романът има твърде закостеняло звучене, но ако се върнем 150 години назад, когато се появава на бял свят, “Малки жени” ще ни очарова с напредничавостта си. Да оставиш момичета да си почиват цяла седмица и “да мързелуват”? Да не ги наказваш с пръчка и да си мил? Да понасяш търпеливо грешните постъпки на децата, без да крещиш, наказваш и обиждаш? Погледнат от такъв ъгъл, романът “Малки жени” заблестява в съвсем различна светлина и предразполага читателя да се замисли за правата на жените през 19-и век.

Безспорно трудът на Луиза Мей Олкът може да намери място в сърцата и на днешните девойки, но за да не бъде отхвърлен още в началото, родителите трябва да:

  • изградят основи, запознавайки дъщерите си с историческия период, в който се развива действието (робство, Гражданска война, ерата на гувернантките и т.н.);
  • предупредят, че по времето на сестрите Марч жените не са имали право на глас и са били зависими от семействата или съпрузите си. Рядкост са били щастливките, които са успявали да печелят достатъчно пари, че да се чувстват добре. Или пък да могат да се образоват, за да са равнопоставени на мъжете.
  • помогнат на младите читатели да погледнат романа отстрани, като забавен исторически извор, а не да влязат буквално в него. Опитътднешните момичета да заживеят в образите на сестрите Марч може да свърши по-скоро със захвърляне на книгата, отколкото с прочита й. (Като се замисля, и мен бабите ми са ме учили колко е важно да бъда смирена, търпелива, да давам предимство на мъжете… Ако възпитанието на детето е такова, то вероятно ще влезе лесно в образите. Все пак обаче се надявам, че за 150 години нещата са се попроменили и момичетата днес се възприемат като равноправни човешки същества.

Идеи за вкарване на “Малки жени” в живота на днешните деца

Коледните празници са чудесен повод да внесете историята на сестрите Марч в живота на малките момичета. Ето какво може да направите заедно с децата си, за да ги срещнете с Джо, Мег, Ейми и Бет:

  1. Красивите издания с твърди корици са чудесен подарък. Направете подарък на себе си, а после го споделете с децата си, като започнете да им четете от вашата книга. Защо? Защото така тежките дидактични послания на писателката няма да бъдат възприети като подмолна атака от ваша страна срещу свободолюбивия дух на децата. Споделянето на вашия подарък с тях ще им позволи да погледнат на текста от друг ъгъл – ще игнорират размахването на пръст и ще се съсредоточат върху забавните преживелици на героините.
  2. Предложете на децата си да играете игри, вдъхновени от книгата. Сестрите обичат да се пързалят с кънки и да подготвят домашни театрални постановки. Това са две чудесни възможности да им дадете поле за изява и да впрегнете в действие творческия им потенциал. Откъде да вземат идеи? Ще трябва да прочетат книгите, за да видят как се справят Джо и компания. :)
  3. Открийте къде може да гледате филма с Уинона Райдър и му се насладете заедно. След това предложете на децата си да направят списък с приликите и разликите между книга/филм или пък да помислят кои от техните приятели биха могли да участват в ролите на героите от книгата/филма, ако се провежда кастинг за нова филмова или театрална продукция.
Автор: Вал Стоева




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар