“…и белите сенки в гората” пораждат нови загадки
04.04.2016

Хубавото на поредиците е, че предвкусваш удоволствието от новата среща с героите и техните истории; неприятната страна е неизбежното дълго очакване преди следващата книга. Втората книга от четирилогията на Мария Грипе е толкова увлекателна и изпълнена с напрежение, че затворих със съжаление последната страница.

“….и белите сенки в гората” (изд. Емас) отново ни среща с Берта и Каролин и тяхното необичайно силно приятелство. Каролин е прислужница в семейството на Берта и тази неравнопоставеност започва все повече да им тежи. Те чувстват необходимост да започнат нещо ново, да отидат на друго място, където да бъдат по-самостоятелни. Така се ражда идеята да потърсят заедно работа и шансът им се усмихва в имението “Розов дар” .

Предложението на пръв поглед изглежда като мечта – задълженията им ще се състоят единствено в това да бъдат компания на близнаците Арилд и Росилда, които растат в уединение и без контакт с връстниците си. Има, обаче, една подробност – търсят се момче и момиче. За Берта това изискване представлява непреодолима пречка, но за смелата Каролин то е поредната игра, в която да развихри фантазията си и артистичния си талант.

Дните в имението минават по различен начин за двете приятелки – Каролин се забавлява в новата си роля, без да се тревожи за възможните последици, но за Берта престоят в имението поставя нови въпроси. Трагедия от близкото минало хвърля сянка върху живота на близнаците и тайнствените знаци трябва да бъдат разгадани.

Както и първата книга, “…и белите сенки в гората” ме остави с много догадки и предположения как ще продължи историята на двете момичета по трудния път на израстването. Отделянето на Берта от семейството й помага да осъзнае собствената си личност, която постепенно се отърсва от зависимостите към близките. Подобно на Росилда, тя също трябва да се справи с чувството на вина за неща, които са се случили в миналото на семейството.

Мария Грипе е великолепен пример за писател, който не прави никакъв компромис със сложността на сюжета и житейските теми. Впечатлява ме способността й да съчетава психологически детайли с елементи на мистерия, като поставя общовалидни въпроси в интригуваща за младите читатели рамка. Препоръчвам книгите й на всички, които ценят майсторския психологически роман, независимо от възрастта.

Прочетете още за първата част от четирилогията както и ревютата на Вал Стоева за романите “Агнес Сесилия” и “Книга за Хюго и Юсефин”.

Автор: Милена Златарова




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар