Хрониките на Нарния: Племенникът на магьосника
11.05.2012

Рядко ми се случва целенасочено да търся книга. Обикновено разчитам на случайността  да ме срещне с някой роман или просто хващам първата по-лъскава корица, която видя в книжарницата. Този метод за снабдяване с литература действаше изключително ефективно… До миналия месец.

Не знам как стана, но оттогава неотстъпно ме преследва една и съща омразна фраза и то, забележете, през устата на различни хора! Та прословутото изречение, което вече ме докарва до лудост, е: „Ама ти наистина ли не си чела еди-какво-си?”. „Наистина не съм!” – опитвам се да отговарям спокойно, но после идва онзи поглед, знаете кой, от типа „леле, колко си зле”. И тогава потъвам в земята.

Ето как се сдобих с цялата поредица от „Хрониките на Нарния”…

Противно на разпространеното мнение, „Лъвът, вещицата и дрешникът” всъщност не е първата част от сагата за Нарния. Книгата, която поставя началото на известните детски романи на Клайв Луис, се казва „Племенникът на магьосника” и е почти неизвестна на българските читатели. Причините за това са две. Първата – че романът не е филмиран. Втората – че главните герои в него не се срещат в нито една от следващите части.

Това обаче не прави романа по-малко вълнуващ. Напротив. Смятам, че книгата е задължителна за всеки, който си пада по „Хрониките”, най-малко защото в нея читателите ще открият неща, които няма как да разберат от филмите, адаптирани по поредицата. В „Племенникът на магьосника” например се ражда светът на Нарния, появяват се Аслан и Джейдис (Бялата вещица) и се дават важни обяснения за връзката между световете. На фона на всичко това, романът ни среща с Поли и Дигъри, прави ни част от тяхното страховито приключение и ни обяснява надълго и широко колко е важно да се подкрепяме докрай. Защото тази книга не е просто история за странни светове и същества. Тя е вълшебен разказ за смелостта, добротата и приятелството, за нуждата от търпение и изслушване. В нея по детски се дават отговори на въпроси, които често тормозят и нас, възрастните.

И все пак, ако трябва да съм честна, ще призная, че очаквах малко повече от романа. Надявах се в него да открия една от онези истории, способни да потопят в магия хора от всякакви възрасти. При мен не се получи съвсем. Но ако бях дете…

Автор: Вал Маринова




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар