Говорещото мълчание
13.07.2018

Четящият тийнейджър Димитър Койчев – редовен автор в рубриката ни “Бели врани” – този път ни разказва за изключително тежка ситуация, в която обаче може да попадне всяко момиче и възможните начини за справяне.

Някъде из класацията „Топ 100 най-забранявани и цензурирани книги за 2001-2009 г.“ попада и романът на Лори Халсе Андерсен „Говори“ (изд. Сиела). Това е книга за трудностите на една тийнейджърка, за грешките, допуснати в опит да се забрави миналото, история, разказваща за момиче, което умира душевно едва на 14 години след първата си и единствена пиянска нощ.

Мелинда е току-що влязла в гимназията тийнейджърка и както всяко момиче на нейните години обича да рисува, да прекарва време със своята най-добра приятелка Рейчъл, да слуша музика и със сигурност не е особено мълчалива. Една вечер обаче, по време на купон се случва нещо ужасно, което преобръща живота на Мелинда на сто и осемдесет градуса и я променя до толкова, че тя губи желание да се забавлява и дори спира да общува с приятелите си. И за всичко е виновно едно момче, или накратко ТО.

ТО е Анди Евънс или още „Анди Звяра“ и е няколко години по-голям от Мелинда. Гадже е на Рейчъл, която обаче не е наясно на какво е способен Анди, за да получи това, което иска, а той винаги го получава…

Мелинда намразва света и всички хора в него освен Хедър, новото момиче в училището, с което след началото на учебната година бързо се сближава. Хедър е амбициозна, готова на всичко, за да се социализира в гимназия „Мериуедър“. След запознанството си с Мелинда тя влиза в обществото на т.н. „Марти“ – момичета, отговарящи за всички важни събития, които се организират в „Мериуедър“. С всяка крачка, с която Хедър се доближава до поставените от самата нея цели, тя губи малко по малко своята приятелка Мелинда. Дали двете момичета ще успеят за съхранят приятелството си? А дали случайно ТО не е замесен в случващото се между тях? Или всичко е просто заради пубертета?

Единственото, което поддържа Мелинда още жива, са часовете по изобразително изкуство при господин Фриман. В тях тя се чувства спокойна и защитена, а изкуството се оказва мощно оръжие в борбата срещу страховете.

Господин Фриман е възрастен и много достолепен старец, бивш художник. Той е мъдър и спокоен човек, обичащ своята професия, но когато методите му на преподаване са подложени на съмнение, а работата му е застрашена, се вдига на бунт срещу образоваелната система на гимназия „Мериуедър“, преодолявайки страховете си, че може да загуби работата си. По този начин обаче печели уважението и респекта на съсипаната Мелинда. И точно затова момичето дава воля на бурните си емоции в часовете по рисуване.

Въпреки че книгата на Лори Халсе Андерсен на места се чете доста трудно, а сюжетът е прекалено разтеглен и всичко се развива много бавно, тя разкрива най-лошите и тежки ситуации в живота на тийнейджърка, преживяла прекалено много за годините си. Разкрива последствията от неизказаната болка и несигурността, в която живее героинята. Тази книга може да послужи като предупреждение или наръчник за справяне с проблемите както за самите тийнейджъри/ки, така и за техните родители.

Автор: Димитър Койчев




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар