Геният в избраните творби на Т. В. Спивет
28.08.2014

… Докато натискаше клавишите в жалък опит да излее на белия лист емоцията, завладяла я след прочита на „Избраните творби на Т. В. Спивет“, тя осъзна, че това почукване наподобяваше потропването на токчетата на дамски обувки, отдалечаващи се по безкрайните коридори на института „Смитсониън“. Ако наистина краката я бяха отвели там, тя щеше да стане свидетел на една от най – необичайните изложби в историята на този твърде уважаван институт. Изложба, разкрила пред очите на посетителите невероятните творби на едно момче от щата Монтана, чийто живот е движен по невидимите релси на светоописанието чрез звук, цвят, вкус и мирис…

Рядко се среща толкова гениална книга, която да те халоса по главата и да преобърне представите ти за света. Истината е, че докато четеш „Избраните творби на Т. В. Спивет“ (изд. Millenium), няма как да не се замислиш колко многопластов е светът в действителност и с каква посредственост крачим през него, без да си даваме сметка за онези малки детайли, които го превръщат в най-очарователното място за живеене тук и сега. Въпреки скуката. Въпреки безсмислието на голяма част от ежедневието, което сами сме превърнали в пантеон на забравата, на лесното съществуване и на идеализираната представа за живота, който живеем.

Тези малки детайли обаче не убягват от зоркия поглед на 12-годишния Текумсе Врабеца Спивет. Роден в семейство на жена – учен и истински каубой от Монтана, животът на младия изследовател е твърде странен. В ранчото той може да се отдаде на страстта си да картографира, изследва и описва всичко, което види (Грейси бели царевица, ритмичността на отпиване на уиски от чашата на баща му, етапи на оплешивяване при мъжете и още, и още), сякаш в опит да заглуши въпросите, които истински го тормозят. А те са свързани с неспособността му да се впише в типичната фермерска обстановка, в която баща му е пълновластен господар; с безплодните търсения на майка му, стремяща се да открие несъществуващ вид бръмбар повече от 20 години; със способностите на сестра му Грейси да скучае по пет различни начина, както и със смъртта на по-малкия му брат Лейтън.

Всъщност тъкмо тази загадъчна смърт слага траен отпечатък върху живота на младия учен Т. В. Пукот в плевнята, който му се струва твърде тих; поглед през рамо; Лейтън лежи с пушката в ръка. Докато четеш, непрекъснато съзнанието ти се връща към въпроса възможно ли е едно 10-годишно момче да се самоубие, нещастен случай ли е, кой е виновникът… Въпросите си ги задава и главният герой, преследван от чувство за вина и от безмерна самота. А семейството му просто никога не споменава Лейтън – сякаш не е съществувал, макар всичко да крещи, че той е бил там и се е вписвал прекрасно в представата за най-добрия син – каубой.

Картографирайки света, Т. В. изпраща тайно от семейството си своите рисунки и скици на института „Смитсониън“ с помощта на д – р Терънс Йорн. Един ден момчето получава и специално обаждане, съобщаващо му, че е спечелило престижната награда „Беърд“ за популяризиране на науката. И може би неразбирането на същността му от родителите, желанието за приключение или пък необходимостта да намери мястото си под слънцето подтикват Т. В. да се отправи на рисковано приключение с железницата, прекосявайки цяла Америка в стремежа да се добере до Вашингтон и да получи своята награда в компанията на счупена сателитна навигация, теодолит, тетрадка със записки на д – р Клер (майка му), скелет на врабче и стара семейна снимка.

По пътя главният герой се „запознава“ с караваната Валеро, среща изпечения скитник Два облака и почти губи живота си заради лудия проповедник Джосая Меримур. С мисълта, че вероятно се е превърнал в убиец, Т. В. Спивет  успява със сетни сили да се строполи в коридорите на института „Смитсониън“, за да изпита жестоката страна на славата, изтръгваща от сърцето и душата на ентусиаста последната капчица живителна естественост. Смокинги, приеми и безкрайни интервюта. Изражения на любезен възторг, полуприкриващ тънко презрение. Светлини, камера, дисекция на изумителните способности на малкото момче да гледа света в обем и цвят, минало и бъдеще. Реч на президента и намесата на Т. В. в седмото и в шестнайсетото изречение от нея. И сред тази суета Рийф Ларсън изправя героя си пред дилемата: дали е по-добре да си неизвестен никому гений, скициращ света в самотно ранчо насред пустошта или трябва да изгубиш истинската си същност, за да се впишеш в света на фалшивите учени, обградени с хубави ястия, модерни дрехи и нито грам изследователски порив…

Авторът на гениалната творба „Избраните съчинения на Т. В. Спивет“ успява да създаде изключителен шедьовър, който ще се хареса на прецизните читатели. Всяка дума, излязла изпод перото на Ларсън, отключва хиляди усещания и задейства зъбчатите колела в мозъка, останали неизползвани задълго поради забравената способност да се вглеждаме в детайлите. Книгата е не само описание на преживелиците на младия учен Т. В. – тя е неизчерпаем източник на информация от всички сфери на науката. Докато следиш основната сюжетна линия, в полетата отстрани текат препратки и обяснения към толкова други събития, лица, сфери на науката и истини за живота, че сякаш си попаднал в непрекъснатата окръжност на Вечността. И тъкмо по тази причина ревюто ми за книгата е безкрайно неизчерпателно. Но можеш ли да събереш например историята от сътворението на света до наши дни в хиляда думи, претендирайки за всеобхватност и изчерпателност? Единствено ще си позволя да отбележа, че преводът на Невена Дишлиева – Кръстева и Владимир Молев е повече от страхотен, а оформлението на текста получава най-високата ми оценка.

Книгата „Избраните творби на Т. В. Спивет“ е гениална. Тя наистина не е за всеки читател. Само онзи, който има търпението да се вгледа навътре в себе си и да потърси отговорите на хилядите въпроси, които ще го връхлетят, ми се струва достоен да прочете изумителната творба на 34-годишния автор.

Автор: Вал Стоева




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар