Фернандо Реймърс: “Задачата да се ограмотят всички е недовършена”
08.09.2016

Проф. Фернандо Реймърс е учен и съветник на правителства, агенции за развитие и образователни организации. Той е експерт в иновациите в образованието и в системната реформа. Директор е на Global Education Innovation Initiative и е експерт в сферата на глобалното образование. За да отбележим Международния ден на грамотността, Ви предлагаме неговата публикация в The Huffington Post:

“Разбирането на писменото слово отваря прозорци към света. То позволява на човек да общува не само с хората в непосредствена близост, но и да разсъждава върху мислите на други човешки същества от близо и далеч, както и на онези от миналото. Писменото слово дава достъп до символични представяния на света, пояснения и тълкувания на събития, което води до разбирането им. Четенето позволява боравене с многобройни, често противоречащи си, тълкувания на факти, което включва и комплексност и отграничаване на нюанси. По своята същност достъпът до писмеността е основата на логическото мислене и разбиране, могъщ инструмент за тълкуване и промяна на света.

На 8 септември празнуваме Международния ден на грамотността като резултат от инициатива на ЮНЕСКО от 1965 г., разработена да подчертае колко ключова е грамотността за хората и техните общности, и фокусираща вниманието върху разширяващите се възможности всички хора да се научат да четат. ЮНЕСКО изиграва много важна роля в глобален мащаб за разпространението на грамотността и това се случва в резултат на вътрешните борби в организацията, която в началните етапи на създаването си се опитва да определи своята мисия. Ключова фигура за фокусирането върху грамотността е Хайме Торес Бодет, генерален директор на ЮНЕСКО от 1948 до 1952 г. и бивш секретар по образованието в Мексико, който вижда мисията на организацията в развиването на базова грамотност, осигурявайки на колкото се може повече деца по света възможност да посещават училище и да получат достъп до писменото слово.

Значението на умениято за четене и писане до голяма степен е зависело от контекста и времевата рамка. В този смисъл грамотността е променливо понятие. За дълъг период от време изследванията на населението по света дефинират грамотността като способност човек да прочете името си или пък кратък параграф. През 2000 г. ОИСР постави началото на периодична оценка на знанията и уменията на 15-годишните по света (изследването PISA), което определи грамотността като способността да се усвояват писмени текстове и да се интерпретират по начини, позволяващи функционирането на индивида в икономика, базирана на знанието, и в демократично общество. А това определено е по-високо изискване от умението просто да си в състояние да прочетеш кратък параграф. Споровете как да се насърчава грамотността отчасти произлизат от различните дефиниции за грамотност. Някои от тях наблягат на способността да се декодират символи, а други – на способността да се разбира прочетеното, или на любовта към четенето, или на способността да се четат различни жанрове или дисциплини.

Две са събитията, които променят човечеството, като осигуряват на значителен брой хора възможност да се научат да четат. Първото е изобретяването на печатната преса през 1440 г. Второто е глобалното движение за образование, което започва с включването на правото на образование към универсалните човешки права в декларацията, приета от Обединените нации, през 1947 г. Всяка година Международният ден на грамотността напомня за призива на ЮНЕСКО (организацията, създадена с цел да подпомага универсалното човешко право на образование), че целта по осигуряване на достъп до грамотност на всеки все още не е завършена и трябва да упорстваме, за да я постигнем. Изследванията PISA показват, че значителен процент от младежите по света не разбират това, което четат достатъчно добре, че да им позволи да мислят критично в съответствие с нуждите през 21. век.

Грамотността е важен приоритет в образованието за повечето правителства по света, както и за повечето образователни дейци. Усъвършенстването на практиките при преподаване на четене сериозно се е повлияло от десетилетия изследвания на езиковото развитие и грамотността. Развитието на системи за подкрепа на качественото преподаване дължи много на усилията на образователни дейци и обикновени граждани, които са създали системи за подпомагане на учителите при подобряване на практическите им умения и повишаване на ефективността им. Организации като Room to Read, глобална организация с нестопанска цел, основана през 1999 г. от Джон Ууд и работеща в 10 страни в Азия и Африка, са повлияли на милиони деца чрез осигуряване на училищни библиотеки и професионално развитие на учителите. В подкрепа на тези глобални усилия е тихата работа на образователните лидери, които създават, финансират и подпомагат програми за развитие на грамотността. Те са стюардите на Global Education Movement (Глобално движение за образование), което започва през 1947 г. Признателен съм, че имам възможност да работя със студенти в Програмата за международна образователна политика на Harvard Graduate School of Education, които са избрали точно този професионален път.

На Международния ден на грамотността нека благодарим на всички, които са част от Глобалното движение за образование на всички деца. Сегашни и бивши, от учители в училища до тези, които им помагат да се усъвършенстват в професията, та до организации като ЮНЕСКО, които ни напомнят, че задачата не е завършена и трябва да продължаваме напред. Или по-добре, нека се присъединим към движението да образоваме всички деца и да намерим начин всеки да се научи да чете.”

Проф. Реймърс ще гостува в България през октомври като лектор на образователната конференция на “Заедно в час”.




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар