Estrella: “Вкъщи за избора на книги се водим от това на детето да му е интересно”
09.09.2016

Estrella е журналист, блогър, певица в хор и какво ли още не. Освен това е майка, която привлече вниманието ни с мнението си “Не карайте децата да четат”. Нямаше как да не я разпитаме дали и как чете с детето си за нашата рубрика “Аз чета с мама”.

Няма майка, която да не си е представяла, докато си глади големия бременен корем, как чете книжка за „лека нощ“ на детето си. Мечтаех си и аз за същото, но както често става, детето имаше съвсем други намерения.

До третата година на моя син нямаше изобщо начин да го приспя с четене на книжка. Дърпаше книгата, пипаше картинките, питаше какво е това и онова, прекъсваше ме и всичко беше повече мъчение, отколкото удоволствие. Към четвъртата му година вече започна да следи истории и да може да слуша по-дълго време. Казах си – сега е моментът!

Взех първата книжка с класически приказки от голямата купчинка детски книжки, подарявани от баби и дядовци по всякакви поводи – „Спящата красавица“. Видяла тя една баба да преде с вретено. Какво е „преде“? А какво е „вретено“? Детето пита, аз се опитвам да обясня, стигаме до стригането на овцете и познанията ми по овцевъдство спират до тук. Загуби интерес.

Друга книжка – „Пепеляшка“. Освен че отново момиче е в главната роля, започва с „любимото“ ми изречение „Майка й умряла и баща й си намерил нова жена“. Благодаря! Идеята за преходността на човешкия живот не е нещо, което искам да чета преди заспиване – нито на себе си, нито на детето си.

Едно време, когато тези приказки са измисляни, това е олицетворявало реалния живот – майките наистина са умирали по-често, децата са оставали сирачета, имали са мащехи и т.н. и т.н. Сега, слава Богу, това вече не е така и умрелите майки предпочитам да не ги намесвам колкото се може по-дълго време в ритуала ни за заспиване.

Ударихме на камък и с Хензел и Гретел, защото там може и майката да е жива, но пък децата биват изоставени насред гората. Да четем това вечерта преди екскурзия до Витоша съвсем не ми се хареса.

Оставих световната класика, обърна се към българската. Юнаци, ниви, оран, волове, рало и още какви ли не дейности и занимания, от които едно 4-годишно пост дигитално дете няма никаква представа.

Не че не трябва да има, напротив, но това е възраст, в която историите трябва да са близки до него, да се припознава в тях и да вади поуки. Като историите за Франклин, с който успях да „пробутам“ идеята за второто дете вкъщи, за силата на обещанията, за смисъла на празниците. Когато изчетохме Франклин по няколко пъти, реших да пробвам как ще бъде приета по-дебела книга, от която да мога да чета толкова дълго, колкото е необходимо, за да заспи.

Още отпреди да се роди детето, имах вкъщи “Пипи Дългото чорапче”. Започнахме с нея. Като изключим факта, че тази калпазанка страшно ме ядоса Wink, на детето му беше много интересно как момиче живее самичко, има кон и търси спунк.

После дойде ред на другия пакостник – Емил. Най-сетне момче главен герой. За мое успокоение, детето ми не започна да подражава на Емил, вероятно защото не му се висеше после в бараката (макар да нямаме) за наказание.

Благодарение на едно детско филмче, в което главните герои си имаха карта за видеотеката, моето дете самостоятелно реши, че иска и то да има членска карта отнякъде. Точно тогава минавахме покрай ЧитАлнЯта в градинката пред Народния театър. Влязохме да разгледаме, той си намери комикс и пожела да му извадя карта. Беше страшно горд, че си има негова, с неговото име. Седмица по-късно извадихме карта и от детския отдел на Столична библиотека, която на всичкото отгоре е и със снимка. (Между другото, в детския отдел са свършили чудесна работа и има прекрасен кът за четене.) Първата му книга, заета оттам, беше за дракончето Огнедъх и неговите приключения. Изчетохме две книги от тази поредица и дойде време за лятна ваканция.

Сега, когато вече е на пет и половина, предстои да откриваме нови герои. Решила съм да го запозная с Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада, да видим дали ще се харесат. Класическите приказки разказват в детската градина, за което съм много благодарна на учителките там, но вкъщи за избора на книги се водим от това на детето да му е интересно. Да видим как ще бъде, когато слушателят се превърне в читател. Big Smile

Още споделени истории на майки, четящи на децата си, можете да прочетете в рубриката ни “Аз чета с мама”, както и в “Екпериментът”, където проследяваме какъв е ефектът от четенето от самото раждане. Какво смятат бащите за детските книги и четенето на потомците си, можете на видите в рубриката ни “Как четат бащите?”. А как четат самите деца, можете да научите от тях в раздел “Как чете”.

Ако вие също имате желание да ни споделите своя опит в съвместното четенето на/със деца, пишете ни на editors@detskiknigi.com.




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар