Доц. д-р Таня Стоянова: Ран Босилек може да ни научи на всеотдайност, отговорност и любов към книгата
26.09.2016

На днешната дата се навършват 130 години от рождението на Ран Босилек. По този повод се свързахме с един от най-пламенните му съвременни изследователи – доц. д-р Таня Стоянова от ЮЗУ „Неофит Рилски”. През 2007 г. тя защитава дисертация на тема „Творчеството на Ран Босилек между двете световни войни. Литературни и социокултурни контексти”.

- Как се насочихте към литературата за деца?

На въпроси като тоя повечето интервюирани отговарят „случайно“. С риск да прозвуча скучно, ще кажа и аз, че попаднах в мрежите на детската литература случайно. Много исках да работя в университет, да се занимавам с преподавателска и изследователска работа, но не си представях, че това ще бъде точно в полето на литературата за деца. Но от времето, когато отидох на работа в ЮЗУ „Неофит Рилски“ (1994 г.) до сега не съм съжалявала за избора, който направих тогава. Литературата за деца е изключително интересна изследователска област. Освен че предлага доста непознати и неизследвани досега проблеми и автори, тя дава възможност да се уплътнят представите ни за социокултурния контекст, в който се развива българската литература не само за деца, но и за възрастни. Детската литература е много по-отворена, по-пропусклива от „голямата“ литература за новите тенденции в съвременната култура. Това се отнася в още по-голяма степен за детската книга. Не на последно място. Тиражите на книги, както и анкетите, провеждани в някои библиотеки, красноречиво посочват, че това е литература, която се радва на много читатели. И това не е от вчера. Детската книга е много по-ликвидна стока от книгата за възрастни. Затова и интересът на издателите към нея винаги е бил много голям. А както всички знаем, много пораснали вече деца често посягат към детските книжки – и от носталгия, и от любопитство, и по необходимост (когато вече са родители или педагози). Така че детската литература и детската книга са голямо предизвикателство пред съвременния изследовател.

- Докторската Ви дисертация е посветена на ролята на Ран Босилек в литературата ни за деца. Защо избрахте да изследвате неговата личност и творчество?

Ран Босилек е изключително интересен автор. Мисля, че няма българин, който да не е чувал неговото име. Защото няма читанка, в която той да не е включен. В същото време обаче той е познат с малка част от голямото си творчество за деца. И още нещо. Приносите на Ран Босилек към детската литература не се изчерпват само с писателската му дейност. Преди появата на моята книга за Ран Босилек имаше само едно изследване за автора. Проф. Симеон Хаджикосев написа един очерк  за него в поредицата „Български писатели за деца и юноши“. Но той изследва главно писателската му дейност. Аз реших да надникна зад завесата на по-малко познати, но много интересни светове от творческата му биография. И мисля, че си струваше усилията.

- Какво не знае широката аудитория за Ран Босилек, а смятате, че е важно да научи?

Аз вече споменах. Ран Босилек не е само писател за деца. В годините между двете световни войни той работи в издателство „Хемус“ като редактор. На неговите плещи тежи тежката и много отговорна задача да редактира и носи отговорност за всички издания, предназначени за деца: българска и преводна литература, периодика, учебници и учебни помагала. Той дълги години редактира сп. „Детска радост“ – едно от най-добрите художествени списания за деца за всички времена. Заедно с това се грижи за качеството на детската литература, привличайки за каузата едни от най-талантливите ни писатели. Достатъчно е да спомена Ангел Каралийчев и Елисавета Багряна, а те далеч не са единствените. Той е един от инициаторите за създаването на Съюза на детските писатели.

- Трудно ли се преподава автор като него на днешните студенти?

Не. Талантливите автори се преподават лесно. Талантът винаги е на мода.

- Имате ли наблюдения как се приемат произведенията му от съвременните деца?

Ран Босилек е сред любимците и на вчерашните, и на днешните деца. Спомням си, че в проекта на БНТ „Голямото малко четене“, посветен на литературата за деца, „Патиланско царство“ зае второ място. И то веднага след любимата на много поколения деца „Пипи Дългото чорапче“. Тоя факт е без прецедент, като се има предвид, че разказите са писани между 1926 и 1942 г. Не са много книгите от български автори, които се радват на толкова дълга слава. Тайната се крие в това, че те са лишени от дидактизма на повечето книги, създадени с умисъл за деца. И ако в тях има някаква поука, тя е по-скоро за възрастните, не за децата. На същата слaва се радват и приказките, и стихотворенията му. За съжаление днес много малка част от стихотворенията са популярни.

- На какво би могла личност като Ран Босилек да научи ангажираните с проблемите на детската книга в наши дни?

На всеотдайност, отговорност и любов към книгата. Ран Босилек като редактор работи буквално на всички нива от създаването на детската книга – писането на текста, работата с художника, редакцията, коректурите, печата, рекламата и разпространението. Той привлича за каузата на детската книга едни от най-талантливите ни художници.

- Наричате Ран Босилек „патриарх на детската литература” и „най-детският писател” в годините между двете световни войни. Виждате ли негови последователи сред съвременните ни автори за деца?

Днес има много талантливи български писатели. И сред тях, за радост, има такива, които, подобно на Ран Босилек, са посветили усилията си изключително и само на писането за деца. Иска ми се да вярвам, че много от тези книги ще се четат и след столетие подобно на книгите на Ран Босилек. Защото хубавата детска книга не остарява.

Интервюто взе: Катя Кирилова




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар