Дневникът на един нинджа – да бъдеш или да не бъдеш нинджа
28.06.2018

В “Дневникът на един нинджа 1: Кланът на нинджите” (изд. Хермес) Маркъс Емерсън залага на добре познатият (и успешен) модел на Джеф Кини и неговия дръндьо (и на техните многобройни последователи). Всички необходими съставки са налице:

  • 11-годишен, кльощав нов ученик (Чейс)
  • добронамерена, готина и популярна братовчедка, която не пести усилия да го приобщи към училищния живот (Зоуи)
  • тайнствена група деца с черни пижами и маски (a.k.a нинджа клан)
  • желание на главния герой да стане част от тази група
  • конфликт на ценностите на групата и героя
  • известно количество комични ситуации
  • една решаваща сцена на финала
  • обещаващ финал, който да ни накара да потърсим следващата книга от поредицата

Всеки, който е правил кулинарни опити в кухнята знае, че дори и да имаш необходимите съставки, няма гаранция, че ще се получих нещо годно за ядене. За щастие Емерсън е избегнал провала, като е успял да използва всички нужни елементи без да обърка пропорциите или смесването им. Не се е получил и неповторим шедьовър обаче.

Ако сте по-опитен читател, или такъв извън целевата възраст 9-12 години, сюжетът няма да ви впечатли особено. Не са предвидени изненади в развитието на историята или героите, нито пък мотивите за действията им са особено убедителни. Въпреки това подрастващите читатели лесно ще припознаят описваните ситуации, чувствата и дилемите на Чейс.

Кой не се е притеснявал от първите дни в ново училище? Кой не е бил заставян да избира между групичка готини ученици и разбиранията си за правилно? Кой не е бил неблагодарен и не е предавал поне веднъж приятел или роднина? Да кажеш истината и да признаеш грешките си винаги изисква много смелост, но обикновено е най-правилното решение на кашата, в която си се забъркал. Именно това е изводът, до който ще стигне и Чейс, не без да премине през перипетии, разбира се.

Накратко, “Кланът на нинджите” е увлекателна, забавна и лесна за четене дори от по-неуверените читатели заради по-едрия шрифт, пряката реч и множеството илюстрации. Неангажиращо лятно четиво.

Илюстратор на “Кланът на нинджите” е Дейвид Лий, а преводът е на Мария Демирева.

Автор: Лора Филипова




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар