Дивата природа – красива и уязвима в “Мечата пътека”
20.04.2018

Днес от 16:30 в Младежки театър “Николай Бинев” по време на Софийския международен литературен фестивал за деца и младежи Джузепе Феста ще се срещне със своите български читатели.

„Мечата пътека“ от Джузепе Феста (изд. Фют) ми „проговори“ още с корицата си, защото ми напомни за една от любимите картини от детството ми – „ Утро в боровата гора“. Любима, защото висеше на стената в бабината спалня, където като деца се сгушвахме и баба ни четеше приказки, а ние съзерцавахме мечетата, катерещи се по боровете.

Няколкото реда на задната корица ме упътиха, че действието в романа се развива в национален парк Абруцо (в италианските Апенини). Също така разбрах, че сред главните герои в историята наистина ще има мечки, затова се зачетох и … няколко бързо отлетяли часа по-късно затворих книгата очарована.

„Мечата пътека“ е мила, топла и привидно непретенциозна история с много силни послания, изречени на разбираем за децата език. Всичко започва в една студена зимна нощ, когато посред страховита виелица едновременно се случват две раждания. В селцето Валета Бареа съпругата на всеотдайния лесничей Сандро ражда момченце. A в планината в парка Абруцо мечката Коти, една от последните представители на изчезващата порода на марсиканските мечки, ражда две мечета – братчетата Карху и Суури. Няколко години по-късно хлапето на Сандро и Лучия расте волно и щастливо, докато мечетата са споходени от по-различна съдба. Останали без майка в резултат на (очаквано) груба и алчна човешка намеса, те са принудени да се справят както намерят за добре и пътищата им се разделят.

Междувременно в националния парк се случват интересни неща: идва нов директор със свой екип, а с него и нови методи на работа. Всички марсикански мечки следва да бъдат заловени и „чипирани“ с модерна технология, за да бъде опазена популацията им, а това решение се оказва нож с две остриета. В парка пристигат и четиринадесетгодишните Виола и Кевин, за да работят като доброволци за един месец през лятото. По забавно стечение на обстоятелствата Виола е бодра отличничка от Рим, която получава разрешение от родителите си да се включи в доброволческата програма като награда за упорития си труд през годината. Кевин пък е меко казано неусърден и апатичен тийнейджър от Милано, наказан от родителите си да доброволства в Абруцо, за да го откъснат от любимите му техно джаджи, електронните игри, чатовете и поредното любовно разочарование.

Оттук нататък пътищата на всички герои – мечки и хора – се преплитат по драматичен и не винаги очакван начин. Писателят ни поднася съвсем достоверна криминална интрига с неприятния, твърде познат и по нашите земи привкус на безскрупулни бизнес интереси. Децата се намесват решително в битката на страната на природозащитниците, но дали ще успеят и каква ще бъде съдбата на мечетата – ще прочетете сами. Признавам, че краят ме свари съвсем неподготвена, но само засили прекрасното топло чувство, което ме съпътстваше през цялото време, докато четях.

Силно препоръчвам „Мечата пътека“ на деца и възрастни, които обичат дивата природа, мечките и всички други невинни животни, изложени на съмнителната милост човешка. Романът на Джузепе Феста би могъл да е и допълнително оръжие във вечната борба с децата да ги изведете на чист въздух Smile. Той ще им припомни колко е важно да пазят, обичат и защитават по-слабите и надявам се ще ги убеди поне малко в ползите от доброволческия труд, скитането из планината и скаутските лагери.

Самият автор е завършил природни науки и няколко пъти е бил доброволец в парка Абруцо, където е живял сред лесничеите и е опознал и обикнал марсиканските мечки. „Мечата пътека“ е носител на италианската литературна награда Terre del Magnifico и беше номинирана за Наградата за най-добра детска книга “Бисерче вълшебно” 2017.

Автор: Яна Кръстева




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар