Диляна Рачева: “Приказките успокояват и развиват въображението на детето”
19.09.2016

Диляна Рачева е симпатична майка с подчертано отношение към книгите и изобразителното изкуство. Откога и как се опитва да приобщи малкия си син към света на приказките, разказва самата тя.

“Здравейте, случайно научих за вашата рубрика „Аз чета с мама“ и реших да споделя своя опит в четенето с нашия 9 месечен син Борис.

Всичко започна, когато бях бременна в трети-четвърти месец и прочетох статия, в която обясняваха, как четенето на книжки и пускането музика на Моцарт на детето още в майчината утроба го успокоява. Реших да пробвам.

Спомням си, че един ден се разхождах на площад “Славейков” и си казах: „Сега ще избера най-цветните и с красиви илюстрации книжки с най-популярните детски приказки за Борко. Това ще са първите му книжки“. Купих приказките на Шарл Перо, Андерсен и братя Грим и започнах да чета на бебето всяка вечер по една приказка. Важно е да отбележа, че я четях с интонация и доста вживяване в сюжета и героите. Така отминаха деветте месеца и синът ни се появи.

Разбира се първият месец въобще не се сещах за приказките. Правех опити да разбера какво реално се случва живеейки на 3 часа, жонглирайки между кърмене, повиване, пране и гладене. На втория месец обаче нещата се нормализираха и един ден, когато малкият беше нещо нервен и мрънкаше, реших да му прочета една приказка. В статията се казваше, че детето си спомня тона на гласа, напевния речитатив, които е чувал в утробата и това го успокоява. Скъпи майки, така стана! Само като зачетох, бебчо затихна и заспа. Това го практикувах почти всяка вечер или през деня, когато беше нервен и исках да заспи. Дори го показвахме като „фокус“ на приятелите. Само да зачета и малкият заспиваше. Това трая обаче може би само два месеца.

Борко растеше, ставаше по-комуникативен и активен, много неща започваха да привличат вниманието му и четенето на приказки придоби други измерения. Вече като четях, той ме гледаше с очи и следеше всяка моя дума. Правеше ми впечатление, че когато започна да драматизирам приказката и с интонация и изражение на лицето покажа радост, тъга, страх, уплаха, той имитираше изражението ми. Малкото му личице ставаше ту тъжно, ту радостно. Беше много забавно. Казах си „ето така мога да го уча на емоционална интелигентност“

Днес, вече на 9 месеца, четенето на приказки продължава, но далеч по-сложно. Момчето ми не стои безучастно само да слуша, а привлечен от шарените илюстрации, грабва книжката и я поднася към устата си да я опита. Аз се опитвам да му покажа героите, да продължа да чета, но той не слуша, играта с книжката е по-интересна. Не се отказвам. Продължавам да чета, колкото ми позволи и знам, че един ден, ще ме изненада, като коментира нещо, което не съм подозирала дори, че е чул. Вярвам, че четенето на приказки развива въображението на детето.”

Още споделени истории на майки, четящи на децата си, можете да прочетете в рубриката ни “Аз чета с мама”, както и в “Екпериментът”, където проследяваме какъв е ефектът от четенето от самото раждане. Какво смятат бащите за детските книги и четенето на потомците си, можете на видите в рубриката ни “Как четат бащите?”. А как четат самите деца, можете да научите от тях в раздел “Как чете”.

Ако вие също имате желание да ни споделите своя опит в съвместното четенето на/със деца, пишете ни на editors@detskiknigi.com.




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар