“Детска стая”- може ли всяка музика да се превърне в книга?

detska-staya„Детска стая“ по музика и текст на руския композитор Модест Мусоргски е вторият проект от поредицата “Музика в книга” на фондация „Културни перспективи“. Певицата Ина Кънчева – създател и продуцент на проекта, продължава да развива идеята си за мултимедийно запознаване на децата с шедьоврите на класическата музика чрез текст, илюстрации и музикално изпълнение, записано на компактдиск.

„Детска стая“ е цикъл вокални миниатюри без аналог в музикалната литература до този момент. Той представлява серия от кратки музикални сценки из ежедневието на децата, като техните бързо сменящи се чувства, фантазии, страхове, са представени с дълбоко разбиране на детската психология. Текстът е написан от самия композитор, а музиката следва по съвършен начин драматургията, посоката и фините оттенъци на речта. Оттук следва и първото ми възражение относно формата на представяне на този музикален шедьовър: текстът на миниатюрите е изнесен като самостоятелно литературно произведение в детска книжка. Това, обаче, не са детски стихчета. Многократните повторения на една дума или възклицание, внезапното накъсване на речта ги обезсмислят в чисто текстов вариант. Те оживяват единствено в музиката.

Недоумение у мен събуди също и записаният преди всяка миниатюра текст на руски език, изпълнен от четеца Михаил Заимов. На първо място, предварителното прослушване на руски език няма никаква практическа стойност за децата. Те така или иначе ще чуят оригиналния текст във вокалното изпълнение и би било по-логично да се запознаят слухово със съдържанието на български език. На второ място, рецитацията на Михаил Заимов е много далеч от смисъла и ритъма на оригинала. Думите са избърборени набързо, като общ словесен поток без достатъчно ясен ритъм и смислови ударения. Давам си сметка, че декламацията на текст, създаден единствено, за да бъде изпят, е много трудна задача, но ако не се изпълни на достатъчно високо ниво, по-добре да не присъства.

Изпълнението на Ина Кънчева показва, че е пристъпила със сърце към „Детска стая“. Вокалната партия е безумно трудна, а в същото време  напълно неподатлива на външни ефекти, които да „хванат“ ухото. Уважавам смелостта на певицата да пристъпи към нея и за да не навлизам в областта на музикалната критика, ще си спестя някои забележки. Това, което ме притеснява повече, е погрешното послание, отправено към децата. Представен им е един външно красив и привлекателен продукт (илюстрациите на Юлиан Табаков са много добри, както и цялостното книжно оформление), който обаче не е ясно какво точно представя. Докато в „Приказка за вълшебната флейта“ (първият проект на фондация „Културни перспективи“ по едноименната опера на Моцарт) имаме приказен сюжет, който е благодатен за адаптация и превърнат в самостоятелно литературно произведение от детската писателка Юлия Спиридонова-Юлка, то „Детска стая“, по мое мнение, определено не е подходяща за този тип представяне. Тук музикантското начало у Ина Кънчева е взело превес и изкушена от гениалната музика на Мусоргски, не е преценила достатъчно добре останалите аспекти и възможни подводни камъни на този амбициозен проект.

Автор: Милена Златарова