Детективски истории с Емил и Ерих Кестнер
01.02.2015

Ерих Кестнер определено е сред любимите ми автори – класици. Преживелиците на Антон и Точица, на Луиза и Лоте („Двойната Лотхен“) и на Макс Пихелщайнер („Малкият мъж“) неведнъж са ме пренасяли на интересни места, направо във водовъртежа на събитията. Как иначе бих попаднала по следите на ужасни крадци, например? Или в ръцете на безскрупулни крадци на деца? Даа, Кестнер определено знае как да направи нещата по-вълнуващи!

Една от любимите ми негови книги е събрала в себе си историите за Емил и приятелите му. Емил Тишбайн е изключително възпитан младеж, който помага на майка си както може, за да се издържат. Когато е поканен на гости при баба си в Берлин за една седмица, майката на момчето му връчва куп заръки („Не сядай на букета!“, „Не хвърляй хартията от сандвичите на земята!“ Smile) и сто и четиридесет марки – ужасно много пари, които Емил забожда с карфичка във вътрешния си джоб, твърдо решен да не ги изгуби.

Влакът потегля и шумните пътници постепенно слизат на малките гари по пътя към Берлин, докато в купето на Емил не остава само гологлавият любезен господин Грундайс. Измореното момче заспива, а когато се събужда – УЖАС! – парите са изчезнали! Кой е крадецът? Грундайс, естествено. Но как може да докаже Емил подобно твърдение и да си върне обратно богатството?

Момчето решава да накаже злосторника, отнел труда на майка му по толкова нечестен начин. Впускайки се в забързано преследване по улиците на Берлин, Емил се среща с най-верните помощници – детективите! Густав с тромбата, Професорът, Митенцвай и останалите от бандата замислят план как да изобличат ужасния крадец. Дали успяват? Това ще оставя на вас да откриете…

Автор: Вал Стоева




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар