Дани Първанова: Детето има необходимостта да усеща топлина, обич…
09.04.2012

След дълго отсъствие на писма за конкурса ни “Аз чета с мама” – надяваме се, поради притеснение, а не поради липса на вдъхновение :) – получихме мейл. Мейл, събрал в себе си опита не само на една майка, но и на началния учител Дани Първанова. Какво ни сподели тя?

“Интересно предизвикателство е човек да сподели своя опит. И като родител, и като учител съм постъпвала сякаш по един начин. С личен пример? По-скоро с присъствие. Детето има необходимостта да усеща топлина, обич и едва тогава да се довери.

Когато синът ми беше малчуган на 3-4 г. бях изкупила всички детски книжки от книжарницата. Те не стояха като паметник домашната библиотека, а четях всеки ден. И забавни, и не толкова забавни случки, а след това много си говорихме. Исках да ми разказва чутото, да сподели кое му е харесало и защо. Кратки въпросчета, на които той отговаряше.

С нарастване на възрастта се съсредоточихме върху енциклопедиите. Детските книжки отидоха на село, а у дома рафтовете са натежали от специализирана литература – география, история, археология… Все такива помагала, към които той е проявил интерес.  Първите енциклопедии отново четяхме заедно. Това беше начинът аз да опресня своите знания, а в същото време ми даваше възможност да бъда с детето си.

Може би всичко това възпита у него интерес към книгите и определена доза любознателност. В начален курс всичко е сякаш лесно, защото и подбраната в учебниците литература е по-близка до децата. Те с лекота четат текстовете и се опитват да разсъждават върху тях. В прогимназия литературата се обръща към класиците. На дете, родено в края на 20-ти или началото на 21.век му е толкова странен проблемът на хората, живели през 19.век. Доста думички, които са непознати за младежите и се иска допълнително разяснение. Като ученичка обожавах разказите на Йовков и Елин Пелин. Лятото, преди синът ми да стане петокласник, трябваше да прочете някои от разказите на двамата български класици. Отново се намесих и съм убедена, че постъпих правилно. Сядахме двамата на дивана във всекидневната, гушвах детето си и четях „Песента на колелетата“ (най-любимият ми разказ беше първи), „По жицата“, „На браздата“… Детето чуваше моя глас, възприемаше него, но не само това. То усещаше моята интонация и моето преклонение пред българската литература.

Този ми подход е действащ не само в областта на литературата, но и по отношение опознаването на родния край (разбирай България). Пътувахме с автомобил, с автобус, с влак, с раница на гърба… В книжката „100 национални обекти“ вече имаме над 80 печата. Нашата гордост са 3 от планинските първенци – Мусала, Вихрен, Руен. Видяхме Райското пръскало, крепостта Баба Вида, Магурата и Белоградчишките скали. Стигнахме до Петрич. Били сме във Варна, но видяхме и Резово.

Постъпвам по този начин и с учениците си. Избирам различни игри (викторини, кръстословици, главоблъсканици), чрез които да посея интереса. После е лесно, защото те сами започват да ме изненадват с невероятни фантазии. В момента съм класен ръководител на първокласници. За Празника на буквите родителите подариха 21 различни книжки с по 4 приказки. И голямото четене започна. За всяко дете има книжка, а те четат дори през междучасията. Голямата ми изненада беше преди дни, когато предпочетоха да четат книжки, вместо да рисуват. На стената е поставено табло, в което отразявам всяка прочетена книжка, а състезанието е за това кой пръв ще прочете всички книжки. От Празника на буквите са минали 6 учебни дни (към днешна дата), а вече имам 5 деца с прочетена книжка и 1 ученик с прочетени 2. Четат класните книжки, но вземат за вкъщи от библиотеката. Всичките ми първокласници са с читателски картони.

Изведнъж сега ми хрумна, че този подход доста напомня приказките на Шехеразада. Подаваш въдичката по подходящ начин, а ако попаднеш на вярната рибка, то непременно ще я уловиш. И, както казва Мечо Пух, колкото повече са запалените читатели, толкова по-добре.

Йорданка Първанова

Начален учител в СОУ „Л.Каравелов“ – Димитровград и майка на седмокласник”

Гласувайте за Дани с фейсбук-бутона “Like” под публикацията. А ако се престрашите и вие да споделите с нас опита си, не се бавете – пишете ни на smama@azcheta.com :)




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Един коментар по „Дани Първанова: Детето има необходимостта да усеща топлина, обич…

  1. Да, Дани, напълно и във всичко си права по отношение на децата. Убедена съм в правотата ти за обичта, топлината, доверието. Много си права и за посяване на интереса.
    По подобен начин като теб провокирам и аз интереса на моите четвъртокласници и като че ли……..има успех!
    А ако можех и аз като Рози да бъда поет, ееех……..кой ли ще ни стигне тогава?!
    Дани, ти не за първи път доказваш, че призванието ти е да бъдеш Учител.
    Успех на теб и мъничетата ти.

Вашият коментар