Какъв ще бъде характерът на детето ми? Любов Миронова разказва за обучението по добродетели
31.12.2016

Да бъдеш добродетелен, да се грижиш за благото на останалите, да си щастлив… Не мисля, че има човек, който да не се стреми към тези ценности и да не желае детето му да бъде възпитано в духа на доброто. 

Изглежда много лесно да говориш за добродетелите, да назидаваш и поучаваш. И родителите често се грижат да възпитават децата си чрез наставления. Дали този метод работи и как въщност се преподават добродетели? Отговорите на тези въпроси решихме да потърсим от Любов Миронова. Тя е автор на детските книги за Бонбончо, има разработена образователна система “Виолетовата жаба”, създател е на Фондация Родители Учители Деца (ФРУД) и мечтае да основе училище, в което децата растат и се обучават по системата на Озарената педагогика, разработена от самата нея. Ето какво ни разказа Любов за обучението по добродетели и за най-новия си проект – книгата “Добродетели. 35 детски песни с ноти” (изд. PPTL)

В.С.: Любов, разкажи ни каква е връзката между новата книга с песни за добродетелите и курса, който организира ФРУД?

Л. М.: Книгата “Добродетели. 35 детски песни с ноти”, която създадохме съвместно с Камелия Данкова, е част от курса по добродетели за учители и родители, организиран от ФРУД. Песните са 35, а уроците, които преподаваме в курса, са 25. Те покриват учебната програма за една учебна година, в която се преподават уроци по добродетели за деца между 6 и 11 години. Във всеки урок от курса се разясняват отделните добродетели с помощта на приказка, песен, пословица.

В.С.: Моля те, разкажи как се случва това.

Л.М.: Приказките са много важна част от преподаването на добродетели. В продължение на 8 години търсих подходящи приказки, които да ни послужат в курса. Там, където открих такива с наш, български корен, използвах тях. Където обаче липсваха подходящи приказки, се наложи да напиша, защото целта е приказката да идва от нашата страна, да ни е близка. Когато прочетем приказката, задаваме въпроси, за да провокираме децата да разсъждават. След това пеем песни, разсъждаваме върху пословици, свързани с определения урок. Накрая завършваме с активна част, включваща упражнения. 

Целта на този тип преподаване е всяко дете, участващо в урока, да бъде активно максимален брой пъти на едно занятие. За разлика от училище, където децата са научени да вдигат ръка, когато знаят отговора и обикновено се изявяват по-активните, при уроците по добродетели всеки е поканен да говори и да изкаже своето мнение. При първото занятие се въвежда ред на изказване и всеки се включва, когато му дойде редът и ако има желание. Все едно има микрофон, който се предава по предварително установен ред и онзи, който държи микрофона, има право да говори. Разбира се, всеки участник има и правото да каже “пропускам ред”, ако се притеснява да се включи, но това обикновено се случва рядко – веднъж или два пъти в първите уроци. Когато преодолеят първоначалното притеснение, дори най-затворените деца стават активни участници в уроците.

В.С.: Казваш, че уроците са 25. Какъв е принципът, по който се преподават те? 

Л.М.: Уроците са разделени в групи по пет, т.е. има пет нива на преподаване на добродетели:

  • ниво 1 – Ум – уроците са свързани с истината;
  • ниво 2 – Физическо тяло – разглеждаме правилните действия;
  • ниво 3 – Мир – уроците се свързват с емоциите;
  • ниво 4 – Любов – те са свързани с психиката;
  • ниво 5 – Благост – разглеждаме връзката с цялото. Според някои това е природата, други го наричат дух, трети – Бог. Цялото е точката, в която разбираме, че всички сме свързани; хората са свързани с животните, с растенията, с минералния свят и тъй като тази връзка е постоянна, нарушението в някоя от тях води до проблеми в останалите.

Тези пет големи групи добродетели – истина, правилни действия, мир, любов и благост – са обхванати в една учебна година по добродетели. Целта е в това време детето да премине през всички уроци. Често възрастните осъзнават, че имат проблем с дадена добродетел. Например, ако има проблем с щастието като добродетел (урок № 20), възрастният трябва да се замисли, че има 19 урока преди този, които е хубаво да прегледа отново…

Обикновено хората много харесват последния етаж – този с благостта. Например урока за братство – много хубаво звучи да сме братя, но има само 23 урока преди този, преди да се научим да се обичаме. Да, наистина последните 5 урока са онези, които хората разпознават като добродетели, но всъщност всички забравят за първите 5 урока, които са честност, почтеност, оптимизъм, търсене на знание и искреност.

Песента е това, което остава от уроците. Нея децата носят вкъщи и чрез нея обясняват на приятелчетата си какво трябва да правят. Веднъж научили уроците по добродетели, децата през песни започват да обясняват постъпките на другите деца, да им показват къде бъркат. Песента е най-живото в уроците. За другото обаче учителите трябва да се подготвят – курсът продължава около година. Първоначално обучих Камелия Данкова, с която подготвихме и книгата с песните. След това заедно обучихме още петима учители, а се надявам сега да подготвим още по-голяма група, които да ползват песните още по-пълноценно.

В.С.: За кого още са подходящи песните в книгата “Добродетели”, която ще представите на 30 октомври 2016 г. в литературен клуб “Перото”?

Л.М.: Освен за учителите, които са обучени да преподават добродетели, песните са подходящи и за родители. Чрез тях те могат да казват нещата на децата си по елегантен начин. Тези песни са като софтуер, чрез който да обработваш и отключваш информацията по добър начин. Какво имам предвид? 

От 0 до 7 години “програмирането” на децата е на принципа Copy/Paste. Някой до теб лъже – ти също лъжеш. И не знаеш дали постъпката е добра или лоша, защото осъзнаването за това се появява чак към 7-годишна възраст. Преди това съзнанието е абсолютно отворено и попиващо. Мария Монтесори използва термина “попиващ ум“. От 0 до 7 г. е важно родителите да подбират къде оставят децата си и с кого. Ако ги оставят с депресирана детегледачка, те ще имат депресирани деца. Ако ги оставят с истерична учителка, ще имат истерични деца. Ако майката има страхови неврози и през цялото време изпада в паника, тя ще има дете със страхови неврози. Родителите трябва много внимателно да подбират и от кого детето ще събира с попиващия си ум своите “програми”. 

От 7 до 14 г., където са насочени уроците по добродетели, можеш да изтриеш погрешното “програмиране”, т.е. забелязваш, че лъжеш и можеш да си кажеш: “Аха, това е в мен и аз го правя, но сега мога да го изтрия и да го заменя с това да казвам истината.” На 14 г. характерът вече е формиран и тогава промяната става с много вътрешна работа или през страдание – ако се случи нещо много лошо, човек преживява катарзис. Но не е необходимо да стигаме дотам.

Важно е да осъзнаем, че всички имаме и хубави програми, и вируси. Важно е назоваването.

“Аз мога да те науча да бъдеш точен във времето – научи това от мен. Научи от татко си да довършваш работата до край, а от баба си се научи на милосърдие.”

Важно е назоваването – кое е качеството, което детето може да вземе и от кого. Давайки му информация, че от различните източници то може да вземе различни добри “програми”, да избира – това му помага да изчисти негативните черти, които е събрало до 7-годишна възраст.

В.С.: Да разбирамe ли, че преминавайки през програмата за добродетели, детето тръгва по нов път и може да промени съдбата си?

Л.М.: Нашата програма не прави децата добродетелни. Тя им помага да ги назовават, да ги комуникират, да ги разберат. Програмата е една покана към тях да ги активират в себе си. Това, че пееш песните, не значи, че ще станеш добродетелен. Може например да имаме човек, който е академик на честността – да е написал всички научни трудове по темата “честност”, да има много знания, но това не означава, че той е честен, т.е. че притежава програмата за честност. Програмата се взема от някой, който е носител – става инсталиране от човек на човек. Академикът по честност може да си лъже най-откровено, ако не е носител на програмата, която определя съзнателните и несъзнателните му избори. Затова от преподавателите по добродетели не се очаква да могат да преподават всички уроци. Те научават всички уроци, после вижда кои добродетели носят и предават само тях.

Например аз съм искрена, дори брутално искрена, обаче в урока за искреност добавих и тактичност, защото бруталната искреност не винаги е добродетелна. Добавяйки към урока за искреност тактичността, веднага стана ясно, че този урок не мога да го преподавам, защото имам само половината от него. И това е много специфичната особеност в курса по добродетели – яснотата, че това не е просто знание. Иначе хората си вярват: “Аз съм учителка. Взимам тази книга, научавам всички уроци и значи мога да ги преподавам!” Супер? Е, да, ама не! Защото ако ти лъжеш, а преподаваш честност, децата изобщо няма да ти вярват и да идват в твоите часове. В този случай ти си компрометиран.

В.С.: Ясно е как се обучават учителите. Но как обучавате родителите?

Л.М.: Когато родителят премине курса за обучители, той разбира кои са силните и слабите му страни. Започвайки да работят върху слабите си страни, започвайки да променят себе си, родителите променят и децата си.

Характерът определя съдбата на човека. Малка промяна в характера, променя съдбата. Характерът може да си го представим като очила или като решетка, през която влиза светлина. В зависимост от решетката, на стената се прожектират различни образи и цветове. Това, което се прожектира на стената като цветове, са емоциите, движението на светлината. Но твърдата структура е характерът и тази твърда структура определя какво ще се прожектира на стената. Слънцето дава еднакво количество светлина, топлина на всички, но когато тя мине през ценности, вярвания, традиции, опит и т.н., всеки прожектира различно нещо.

В.С.: При преподаването на коя от добродетелите срещате най-големи трудности? 

Л.М.: Основната ни трудност е при стъпало № 2 – почтеност. Това е най-трудният урок, защото е много подвеждащ. Лъжата е черно-бяла. В приказката “Лъжливото овчарче” то първоначално лъже, накрая казва истината, но никой вече не му вярва. Почтеността е сива. Тя е свързана с манипулация, подвеждане, заблуждение, хитруване, всякакви форми на заблуда. Използваме стихотворението “Услужлива Ива” от Радой Киров в работата си. Ива ходи на пазар, много помага, но винаги забравя да върне рестото. И това е много хубаво упражнение за сивото. Детето е добро, помага на майка си, винаги тича, но образът й е сив, защото тя не е искрена с родителите си, не им казва истинското си намерение. При непочтеността ти правиш едно нещо, но вътрешно имаш друго намерение. Ти си една маска – претендираш за нещо, но отзад тече друг филм. И кога Ива ще стане бяла? Когато отиде при майка си и й каже, че иска да задържа рестото след пазар. Когато майка й каже “да”, няма нищо лошо в това, стига тя да го е комуникирала и да е разкрила истинското си намерение. И какви уроци за братство и грижа за другите искаш да усвояваме, ако отзад тече друг филм? Тъкмо затова си имаме много хубави песни за почтеност, които да се пеят, за да се подсещат хората.

Случвало ми се е да се срещам с хора, които искат да оправдаят Ива, защото например събира парите за добро дело. Но те не разбират, че проблемът не е действието само по себе си, а фактът, че образите са два, че Ива се показва една, а отзад тече друг филм, тя е друга.

А ако вземем искреността, проблемът е, че хората са възпитани да не казват какво мислят, за да не обидят другите. Например: “Харесва ли ти полата ми?” “Да, много е хубава!”, без дори да си я погледнал, просто защото си възпитан така. Всъщност неискреността идва от възпитание, което се предава от възрастните като част от доброто поведение. Ти не непременно лъжеш, но си научен да казваш готови фрази, които трябва да подадеш.

Ако отидеш в магазин, че забележиш, че те посрещат със заучени фрази: Как сте?” – “Благодаря, добре съм.”, отговаряме със заучени фрази. А ако си направиш експеримент и кажеш: “Зле съм, боли ме глава.”, ще видиш как хората нямат готова реакция. В упътването им не пише следваща реплика.

В.С. Как така учител, който не притежава всички добродетели, може да преподава целия курс? Не означава ли това, че той може да предаде 1-2-5 урока, а останалите няма да бъдат предадени?

Учителят застава и казва истината: “Тази добродетел я нямам. Сега ще прочетем заедно приказката… “ Важно е учителят да участва в урока с предварителна декларация, че той също учи тази добродетел, че тирси кой е нейният носител, за да я вземе от него.

Има нещо важно, което се случва в курса по добродетели:  абсолютно е забранено на учителите да са учители. Учителят присъства в часа като съпреживяващ – той участва наравно с микрофона, но не заявява мнението си така, сякаш е вселенската истина. Винаги казва: “А моето лично мнение по въпроса е…”или “Това е един от погледите, през които може да се погледне тази тема; това е една пословица, която показва добродетелта, но има и други такива.”

В началото се казва, че ние преподаваме по една система от добродетели, но има и много други системи. Тази система, която ние използваме, се преподава на всички континенти и информацията е отворена. Но важното е, че ти трябва да смениш всички приказки, песни, пословици от корена и да организираш уроците така, че да са подходящи и достъпни за местните деца. Например, ние започваме уроците, като седим малко в покой и тишина, за да превключим съзнанието от предишното занимание на това. В някои държави обаче, в тази част от урока децата медитират, което у нас е твърде абствактно за болшинството хора. Затова ти тръгваш от корена и изпълваш програмата с неща, които са важни за местните деца и са характерни за местния контекст. В тази връзка някои уроци съм ги махнала, а съм добавила други, например урок за времето – да ходиш навреме, да уважаваш времето на другия и т.н. Системата е създадена като методика, а после всяка страна твори съобразно собствените си традиции.

В.С.: Кое е най-важното, когато преподаваш добродетели? 

Л.М.: Важно е да си честен със себе си. Ясно да заявиш на родители и деца, че има много системи; ние сме избрали тази, но всеки може да разгледа и останалите. Важно е да си честен и открит, да споделяш личната си гледна точка, без непременно да имаш нужда да си прав. Това е изключително важно, защото в крайна сметка добродетелите са пътепоказатели, насочващи табели.

Ако си в гората, на кръстопът и има табелка: “Хижа Х – надясно”, твоят избор определя дали ще поемеш в тази посока и какви последствия ще понесеш. И има вероятност, макар пътепоказателят да показва, че е най-добре да поемеш надясно, в един на милиард случаи за теб да е добре да завиеш наляво и наистина да е добре дългосрочно… Добродетелите са табелки, които ти помагат да да правиш своя избор така, че да е добре за теб в дългосрочен аспект. Важно е да разберем, че табелките са си табелки, но онзи, който избира и носи последиците от решенията, си ти. 

Любов Миронова ще представи книгата си “Добродетели. 35 детски песни с ноти” (изд. PPTL) на 30 октомври от 10.30 часа в литературен клуб “Перото” в НДК. Сигурна съм, че замисленият концерт ще помогне на много деца да осъзнаят, че добродетелите са важно нещо. И се надявам, че обучителите по добродетели на Любов ще се множат, за да помогнат на децата да усвоят всички уроци от стълбицата на добродетелите.

Интервюто взе: Вал Стоева




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар