Чудатостите на живота през очите на тийнейджърите в “Заедно завинаги, амин”
28.10.2016

Преди дни по време на Панаира на книгата във Франкфурт бяха обявени номинациите за Мемориалната награда “Астрид Линдгрен” 2017, сред които за пръв път присъстват и български творци – писателката Юлия Спиридонова – Юлка и илюстратора Любен Зидаров. Холандецът Хюс Кайер е носител на наградата за 2012 година и ви предлагаме да си припомним ревюто на Вал Стоева за книгата му “Заедно завинаги, амин”.

На пръв поглед книгата на Хюс Кайер “Заедно завинаги, амин” (изд. “Ергон”) може да ви се стори прекалено тънка, за да обхваща чудатостите на живота. В нейните 118 страници обаче, авторът е скрил много повече, отколкото можете да предположите, като същевременно е спестил на читателя онези безсмислени и многословни речи, в които възрастните имат навика да казват нищо по много различни начини. Тъкмо затова се влюбих в мъничката книжка с огромна стойност, част от кампанията “Северно лято”.

Полеке е на 11 години, тя пише стихове, а животът й започва да става все по-сложен с навлизането в света на възрастните. Момичето живее с майка си, има любящи баба и дядо на село, както и баща, който обаче спада към типа ТБ (труден баща) – не живее при тях, има много други деца, забърква се в неприятности и все още пише първото си стихотворение.

“Според майка ми едно време е имало и Обикновени Бащи, които се прибирали, гледали телевизия и пиели бира. Такива татковци като че ли вече не съществуват.”

Към заплетената семейна ситуация на своята героиня, авторът прибавя и любовта й към Мимун – мароканец-мюсюлманин, чието консервативно семейство има съвсем различни виждания за връзката между двете деца. И за да е още по-пъстра палитрата, в историята се намесва една крава с нейното теленце, светещи като лъч светлина в ежедневието на Полеке.

“Заедно завинаги, амин” отразява един отрязък от живота на момичето, в който новото и непознатото понякога е плашещо, а понякога – истински вдъхновяващо. Полеке ще се изправи пред предизвикателствата на порастването и ще трябва да научи защо възрастните понякога се държат като деца, колко е трудно да отстояваш възгледите си и колко малко му трябва на човек, за да бъде истински щастлив. Разсъжденията на героинята са по детски чисти и същевременно лишени от онази предвзетост, характерна за възрастните. Тя изследва света с любопитство и задава въпроси, без да се страхува, че ще се провали.

Майсторството на Хюс Кайер струи от всяка страница на книгата “Заедно завинаги, амин”. Той успява по великолепен начин да представи наистина значимите теми, вълнуващи младите, като ги провокира сами да разсъждават по темата, вместо да предлага готови решения и поучителни съвети. Тънкото чувство за хумор на автора разведрява сюжета и елиминира всяка опасност тийнейджърите да се почувстват напрегнати от сериозната тематика. Сблъсъкът на религии и култури, семейните отношения, промяната на ценностите и страхът от наркотиците са преплетени с темите за истинското приятелство, надеждите и любовта – към себе си, към най-близките и онази, първата любов, която оставя в душата ни следа за цял живот.

Книгата е преведена от нидерландски от Мария Енчева, а рисунката на корицата е дело на Димитър Стоянов – Димо. Тя ще се хареса на читателите от 11 до 14 години и е чудесен повод родители и деца да обсъдят света, в който живеят.

Автор: Вал Стоева




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар