Хрониките на Кейн: Червената пирамида
02.07.2012

“Боговете притежават голяма мощ, но само хората имат съзидателна жилка, само те могат да променят историята…”

Стигнала съм до степен да боготворя Рик Риърдън. Не само книгите му за възрастни като „Голяма червена текила“ и „Песента на вдовеца“, но и тийн-романите като поредицата за Пърси Джаксън или „Лабиринтът с костите“ (първата книга от „39 ключа“) всеки път ме предизвикват да търся някоя слабост в писането на Рик, която (за щастие) не успявам да открия.

Същото се случи и с първата част на поредицата „Хрониките на Кейн: Червената пирамида“. Дебелата 551 страници книга ме грабна, завъртя ме във вихъра на събитията, сполетели Картър и Сейди Кейн и не ме пусна, докато не изстиска всяка възможна емоция. Страх, гняв, напрежение и изумление препускаха в мен, докато следвах брата и сестрата Кейн по трудния и нелек път към истината. Истина, подлагаща на изпитание най-скъпото за тях. Истина, разрушителна и болезнена, която все пак е единственият възможен изход пред двете деца. Къде ще ги отведе обаче?

В „Хрониките на Кейн“ четиринайсетгодишния Картър и дванайсетгодишната Сейди разказват под формата на дигитален запис своята невероятна история. След трагичната и забулена в загадки смърт на майка им, двете деца са разделени и Картър пътува по света с баща си – известния археолог Джулиъс Кейн. За Сейди пък се грижат баба й и дядо й в Лондон. Братът е нещастен от факта, че домът му е един куфар, а сестрата – че не може да избяга никъде. Двете деца се срещат само два пъти годишно по за един ден, който не може да предизвика у тях пламенна любов и сплотеност…

Съдбата обаче често си играе игрички, като например в навечерието на Коледа, когато Картър и баща му отиват на срещата си със Сейди и бащата ги отвежда в Британския музей. Въпреки наставленията на доктор Кейн, двете хлапета се озовават в залата с Розетския камък, в която археологът (посредством редица сложни магии) пуска на свобода петимата богове, затворени в Дуат: Озирис, Изида, Нефтида, Хор и Сет. Това е малко като да отвориш кутията на пандора и да пуснеш всички злини на света. Всъщност най-проблемен е Сет – Червеният властелин, който цели да предизвика хаос и действа с всякакви гадни методи, за да се отърве не само от събратята си – останалите четирима богове, но и от хората, в чиито тела са се вселили те.

Разбира се, сред тези хора са и Картър и Сейди Кейн. Ужасяващите премеждия, на които се натъкват децата, постепенно ги карат да научат много не само за тях самите, за неподозираните им способности и за прелюбопитната семейна история. Те се научават и да се подкрепят, сплотени от факта, че са сами и баща им е затворен в каменен ковчег, притежание на бог Сет.

Как се учиш да съжителстваш с богове като Изида и Хор? Лесно ли е да усвояваш магии, да се превръщаш в животни, да заповядваш на shabti и дори да се влюбиш в неподходящия човек? Книгата е изпълнена с толкова динамика; пътуванията на децата през Дуат в Подземното царство, преживяванията им в Първи ном в Египет и странните разкрития, на които се натъкват, грабват вниманието и е мнооого трудно да изплуваш на повърхността на реалността, носен от фараонската лодка на капитан Окървавена секира. Шеметното препускане от Ню Йорк към Финикс в търсене на планината Камълбак и напрегнатата надпревара за унищожение на Червения властелин Сет, ужасяващите препятствия в лицето на скорпиони, крокодили и полудели богини, допринасят за развитието на наситения с премеждия сюжет. Точно затова е трудно да предадеш очарованието на пътуването към неизвестното с двете деца Кейн. Невъзможно е да опишеш с думи хилядите подробности, запечатващи се в съзнанието, докато прелиташ над непознатите светове, за да се бориш с могъщите богове. Емоциите могат да се преживяват, а не да се описват…

За да засиля хаоса, внесен от написаното по-горе, ще спомена и някои от „второстепенните герои“, внасящи допълнителен колорит в историята на децата Кейн, майсторски описана от Рик Риърдън:

Котката Кифличка – подарък на Сейди от баща й за сбогуване, тя всъщност крие в себе си богинята Баст. Заради разни свои провинения, Баст обещава на Джулиъс Кейн да се грижи за малкото момиченце Сейди. Баст е доста непредсказуема, често изчезва когато не трябва, размахва умело нокти – мечове и е готова да жертва живота си. Дали няма да й се наложи да го направи наистина? Ще трябва да разберете сами и да узнаете дали котките имат 9 живота, както се говори…

Зия Рашид – млада, красива и ужасно талантлива магьосница, ученичка на учителя Искандар, способна да разтупти сърцето на всеки младеж – дори и на Картър Кейн. Как ще постъпи Зия – ще тръгне ли на унищожителния поход на Първи ном срещу децата или ще застане на тяхна страна в неравната битка срещу бог Сет? Ще посмее ли да се опълчи на новия главен учител Дежарден и готова ли е да жертва единствения си дом заради безразсъдните действия на две хлапета?

Дежарден – доста гадничък французин, домогващ се до мястото на главен учител в Първи ном. След внезапната смърт на суперстария велик учител Искандар, той заема неговото място и веднага се втурва да преследва Картър и Сейди. Те, естествено, не му остават длъжни, влизайки с взлом в лъскавата му къща в центъра на Париж и открадвайки изключително ценния ръкопис, указващ как да бъде победен бог Сет. Дали Червеният бог е успял да се всели в тялото на Дежарден и ще разбере ли той кой е истинската заплаха?

Еймъс – чичо на децата, скрит в дълбоката сянка на своята тайнствена пететажна къща в Бруклин. Еймъс изпълзява от прикритието си в навечерието на Коледа, за да вразуми брат си да не прави онова, което е замислил, но вместо това се сдобива с две деца, които трябва да скрие и да ги предпази от надвисналата над тях заплаха. Дали въпреки силните магии и приятелството с крокодил – албинос, Еймъс ще успее да защити племенниците си или Червеният властелин е замислил главна роля за чичото в своите пъклени планове за унищожение на света?

Хуфу – шантав песоглавец, който яде само храни, завършващи на „о“ (фламингО, ДоритО) и обича да играе баскетбол. Макар и без кой знае какви способности, Хуфу е готин и се опитва да пази децата Кейн, доколкото му е възможно. Те обаче се забъркват в прекалено много каши…

За останалите герои – богове, чудовища, шабти – нямам сили да пиша. Те наистина са много и всеки от тях допринася за пъстротата на картините, майсторски сътворени от Рик Риърдън. Описанието на Подземното царство пък може да бие по всечки показатели старогръцките митове и ленегди.

С две ръце препоръчвам книгата на всички любители на фентъзи-приключенията и съм сигурна, че 551-та страници ще ви се видят малко, както се случи и с мен!




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар