“Чакай Хелън да дойде” – когато духовете сближават семейства
17.08.2018

В българската детска литература няма традиция за писане на истории с духове, пък и аз самата като читател не намирам нищо кой знае какво интригуващо в страшните истории. Затова и рядко посягам към такива четива. Едно от нещата обаче, които най-много харесвам в книгите е, че често в тях се споменават други книги и така ме водят към истории, които иначе едва ли бих прочела.

Именно такъв е случаят с Wait till Helen comes (Чакай Хелън да дойде) на Мери Даунинг Хан. Книгата бе в списъка със забранени четива в училищната библиотека в романа на Алън Грац „Забранете тази книга”. Главната героиня Ейми Ан не обича страховитите истории, но е твърдо решена да прочете всички забранени книги. Мисля, че и моят мотив беше подобен.

„Чакай Хелън да дойде” е издадена през далечната 1986 година и е носител на 11 награди. Поради страшния си сюжет със свръхестествени елементи и присъствието на темата за смъртта, често е забранявана в щатските училищни библиотеки. За какво всъщност става въпрос?

Моли е на 12, брат й е на 10. Майка им е омъжена повторно и те имат доведена сестра. 7-годишната Хедър е ужасно дете – винаги намусена, злонамерена към Моли и Майкъл и винаги готова да излъже, за да ги злепостави. Всички в семейството се отнасят с голямо търпение и разбиране към момичето, тъй като майка му е загинала при пожар, когато Хедър е 3-годишна. Тази задача става почти неизпълнима, когато родителите купуват бивша църква недалеч от Балтимор и всички се местят да живеят там в началото на лятната ваканция.

Изненадващо за Моли в близост до църквата има и старо гробище, а встрани от него се крие гроб единствено с инициали H.E.H., които съвпадат с тези на Хедър. При обиколките си в района тя се натъква на изгоряла и полуразрушена къща с езеро, която се оказва свързана със самотния гроб на момиче на име Хелън Елизабет Харпър. Скоро Хедър започва да прекарва повече време при гроба, да оставя цветя и да заплашва Моли, Майкъл и майка им с призрака на Хелън:

„Ти само чакай Хелън да дойде и ще видиш тогава!”

Накратко, Хедър започва да вярва, че духът на Хелън е най-добрата й приятелка, която единствена я разбира, затова е готова на всичко за нея. Само Моли е достатъчно чувствителна също да вижда духа, но твърденията й са посрещани с присмех и пренебрежение. Именно заради чувствителността си тя първа се досеща за ужасна тайна на Хедър. Изпълнена със съчувствие и състрадание, в крайна сметка на нея се пада задачата да спаси доведената си сестра от злонамерения дух и да й помогне да се справи с проблемите си.

„Чакай Хелън да дойде” ме остави със смесени чувства. Историята е достатъчно интригуваща дори и за читател като мен, който не е почитател на духовете. Макар да не се почувствах уплашена в нито един момент, много от младите читатели вероятно ще почувстват тръпки от страх при някои сцени.

Това, което не ми допадна е твърде повърхностното изграждане на героите. Почти до финала Хедър е представена само като зло и ревниво дете, когато нещата внезапно се обръщат и тя рязко се променя. Бащата на Хедър е неестествено сляп за поведението на дъщеря си, а майката на Моли и Майкъл е твърде изпълнена с желание да угоди на втория си съпруг и дъщеря му.

Най-симпатичен персонаж ми бе Майкъл с неговия подчертано рационален и научен подход към живота. Неуморният изследователски дух, с който всяка сутрин се отправяше на обиколки из околността и събираше всякакви твари, ми навяваше леки асоциации с неповторимия Джералд Даръл като дете на остров Корфу.

Въпреки забележките ми към героите, оценявам високо опита и смелостта на Мери Даунинг Хан да разкаже на децата за смъртта и да им помогне да я приемат. Моли определено силно се страхува от смъртта и мисълта, че тялото й ще бъде погребано и подложено на разложение, я изпълва с ужас. Не се съмнявам, че това са въпроси, които измъчват много 9-12-годишни, а повечето възрастни не са подготвени за разговор с тях за смъртта. Вярвам, че основната причина за забраняването на книгата в американските библиотеки е именно тази неподготвеност на възрастните, а не фактът, че книгата е ghost story.

Книгата е и добър пример за същността на истинското семейство, важността да се поставиш на мястото на другия и знанието, че за всяко поведение си има причина. Цялото премеждие с духа на Хелън всъщност изяснява отношенията и сплотява семейството. Преди това, то е просто сбор от останките на две други семейства.

Не се съмнявам, че поради забраняването на “Чакай Хелън да дойде”, желанието на американските деца да я четат рязко се е засилило, но мисля, че и без тази непреднамерена “реклама”, Мери Даунинг Хан има какво да каже на младите читатели по въпроси, които ги вълнуват.

Ако съм ви заинтригувала, знайте, че има и едноименен филм от 2016 година.

Автор: Лора Филипова 




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар