Как да бъдеш “феймъс”? Ретро съвети за тийнейджърки
15.04.2018
13-годишната ми дъщеря непрекъснато си прави снимки, за да събира лайковете на приятелите си. Защо? Защото колкото повече харесвания имаш, толкова по-голям феймъс* си, според собственото ѝ обяснение. Този стремеж на тийнейджърите към популярността със сигурност не е нещо революционно - той е съществувал дори преди векове, макар формата му да е била по-различна. Бях приятно изненадана, когато научих за излизането на мемоарите на една от най-популярните тийнейджърки в света - Мая ван Уейгънън. Заинтригува ме не толкова идеята да чета за опита на едно 13-годишно момиче, а фактът, че младата дама решава да следва наръчник със съвети по популярност, издаден през 1951 г., за да си направи социален експеримент. Честно казано, преди да се запозная с "Как да бъдеш популярна: ретро мъдрост за съвременни чудаци" (изд. "Сиела"), очаквах да видя куп шантави идеи за облеклото и прическата на младата писателка. Ще ходи ли накъдрена с ролки? Дали ще се маже с маски за лице и ще се разхожда с пеньоари? Ще демонстрира ли опита си на плажа с бански, каквито имаше баба ми едно време? Първоначалната ми нагласа за ...
Прочети повече
НЕ Е ЧЕСТНО да пораснеш!
10.04.2018
Виктор Самуилов ще е един от гостите на първия Международен литературен фестивал за деца и тийнейджъри от 18 до 22 април (срещата с него е на 18 април от 10 часа на Камерна сцена на Младежкия театър), затова нека си припомним неговата "Палачинковата тайна" и други стихотворения от сборника "Не е честно". Нали знаете как децата бързат да пораснат? Прибавят по една-две годинки към истинската си възраст и се заканват на възрастните с думите: "Ще видиш ти, само да стана голям!". Като дете и аз не правех изключение и смятах, че е абсолютно нечестно възрастните да ми подават противоречиви сигнали, да не знаят какво точно искат от мен и непрекъснато да ми мрънкат за нещо. Днес обаче, от камбанарията на пораснало дете, определено заявявам, че не е честно да си голям. Недоразуменията между малки и големи и дори строгото мъмрене, което понякога отнасят децата, са в пъти по-приятни от тези между големите хора, а очарованието на детските игри не може да се сравни с нищо друго. На тези мисли ме наведе книжката "НЕ Е ЧЕСТНО" (изд. "Жанет-45") на Виктор Самуилов. В нея ще откриете 39 стихотворения, написани в добре ...
Прочети повече
“Дива вещица” скита из дивите друми
04.04.2018
"Дива вещица" на Лене Кобербьол (изд. "ЕМАС") е книга, която няма как да не харесаш - особено ако си тийнейджърка с вкус към фентъзи. От корицата до последната страница тя приковава вниманието и кара читателя да тръпне, ликува и предугажда какво ще стане с главната героиня Клара. Клара Ясен е нормално 12-годишно момиче, което живее с майка си. Нещата се объркват сериозно, когато шантав котарак изниква изневиделица в мазето и я одрасква по челото, нашепвайки в съзнанието ѝ: "Моя, моя...". Раната причинява сериозно възпаление и единственият лек се намира в къщата на леля Иса. Макар и сестра на майка ѝ, Клара и леля ѝ никога не са общували помежду си. Негласната забрана, наложена от майката, се дължи на чудноватите умения на лелята - тя е дива вещица: "- Ти си вещица. - Не беше въпрос, а констатация. - Дива вещица - потвърди тя, все едно на света не съществува нищо по-естествено. - Грижа се за всички живи същества в дивата природа и те ми се отплащат със същото." След опасен сблъсък между момичето, приятеля ѝ Оскар и опасната чудовищна Химера, майката склонява Клара да научи повече за способностите си ...
Прочети повече
Нова порция щура магия от Тери Пратчет
15.03.2018
“Прахосмукачката на вещицата“ (изд. Прозорец) е втория сборник с разкази на Тери Пратчет, създадени в началото на писателската му кариера за седмичника “Bucks Free Press” и предназначени за детска аудитория. Първият такъв сборник „Дракони в Порутения замък“ бе номиниран за наградата "Бисерче вълшебно" 2016 и вече ви го представихме при излизането му на български език миналата година. Логично, „Прахосмукачката на вещицата“ бе сред достойните претенденти за наградата Бисерче вълшебно 2017. И има защо. Чувството за хумор на Тери Пратчет отново е в отлична форма в тези 14 забавни разказа, а фантазията му се вихри на воля: от приключения с несговорчиви вещици и горделиви магьосници през преживелиците на жителите на градчето Лланданффунфафегеттъпагого (наистина така се казва) до неволите на най-малките (гномите) и най-големите (троловете). И още, и още ... Безсмислено е да се опитвам да представя подробно всички разкази тук, защото е най-добре да им се насладите от собствен прочит. Все пак ще спомена някои от моите фаворити: „Страхопакостният зъбобол“ разказва за хрисим библиотекар от Блекбъри, ...
Прочети повече
Антон се гмурка и открива себе си
17.01.2018
В напрегнатото ежедневие сме свикнали да четем по-лесно екшън истории. Динамични, експлозивни, те говорят на езика на стреса, който деца и възрастни днес владеят успешно. Все пак, за да открием себе си в цялата лудница, се нуждаем и от острови на спокойствието, които ни помагат да осмислим поведението си, да потърсим отговори на въпросите си. Такъв остров е книгата на Милена Баиш "Антон се гмурка" (изд. "Тонипрес"). Антон е Суперфлешмен - герой в компютърна игра. Има стотици приятели в чата. Конструирал си е жестока кола с дистанционно управление. Често си представя как влиза в ролята на подводница или космическа ракета. И знае сума ти лафчета и "затапки", както биха се изразили днешните младежи. Героят пътува с баба и дядо към мечтаната лятна ваканция - на къмпинг с каравана. Момчето си представя как ще играе по цял ден в плувния басейн, но разочарованието му е огромно - къмпингът предлага езеро, скачащи от мостик деца и риболов за старци по цял ден.  Разминаването между действителността и представите на Антон е първият шок, с който трябва да се справи героят. Вторият е убеждението на старците, ...
Прочети повече
Силното присъствие на “Стъклените деца”
09.12.2017
Подхващам книгата "Стъклените деца" (изд. "Ергон") на шведската писателка Кристина Улсон късно вечерта. Корицата изглежда мистериозна и ми подсказва, че вероятно е по-добре да я чета през деня (голяма страхливка съм!), но любопитството ми надделява. Спомням си думите на Лео (герой на Сюне Леа) как светлината крие повече неща от мрака и смело отгръщам първата страница. Прозорецът е отворен, пердето се полюлява от излезлия летен вятър... Чук-чук! Изтръпвам, защото точно като героинята Били и аз седя на тръни, в очакване нещо страховито да се появи зад прозореца. Но духове не съществуват, нали? Били и майка ѝ се преместват от град Кришанстад в малкия Охус. Бащата на момичето е починал и майката има нужда да започне на чисто. Не и Били обаче - тя не харесва къщата, в която се нанасят, а продавачът непрекъснато сипе лъжи за предишното семейство, живяло на Спарисвеген. Подозрението на момичето, че нещо не е наред с къщата се засилва, когато върху старинна стъклена масичка открива отпечатък от детска ръка, поставен след пристигането на двете нови обитателки.  Притеснителните знаци не стихват: скърцащите ...
Прочети повече
Наръчник за разпознаване на “Ангелите пазители”
22.11.2017
Как мислите, че изглеждат ангелите? С бели одежди? Руси и синеоки? Домашни любимци като духа от лампата на Аладин? С интересния си по замисъл и изпълнение проект, Ясен Григоров разбива всички клишета. Защото в книгата си "Ангелите пазители" (изд. "Точица") авторът и илюстратор разкрива ясно, кратко и точно какви са/не са тези специални помощници. "Ангелите пазители не са само русокоси и синеоки."   "Ангелите пазители живеят в усмивките на хората." Лаконичните твърдения на автора провокират ума да разсъждава, да търси контратези, доказателства. Но, както и да го гледаш, Григоров е подсилил текста с толкова изразителни илюстрации, че в крайна сметка няма как да не приемеш авторовото мнение като свое. Признавам си, изпитах известно облекчение, че ангелите не са само русокоси. Винаги ми се е струвало крайно несправедливо брюнетите да са толкова онеправдани. Веднага се съгласих с Ясен Григоров, че тези невидими пазачи "живеят в усмивките на хората" - аз често ги срещам около мен под формата на "благодаря" и "обичам те". Хареса ми и твърдението, че "ангелите пазители казват само истината" ...
Прочети повече
Детективите Агата и Лари: Разследване в Гранада
17.11.2017
Агата и Лари, герои на Стийв Стивънсън, са част от свежа детективска поредица на изд. "ФЮТ". 14-годишният Лари учи за детектив, увлича се по технологиите и е безнадеждно зле в уроците. На тайните мисии, на които се отправя, винаги го придружава 12-годишната му братовчедка Агата. Тя мечтае да пише криминални романи, притежава феноменална памет и винаги намира начин да спаси Лари от поредния провал. Придружители на двамата из пътешествията им по света са г-н Кент - иконом, бивш боксьор - и котаракът Уотсън. В дванадесетата книга от поредицата - "Детективите Агата и Лари:Разследване в Гранада" - двамата братовчеди се отправят към прочутия дворец Алхамбра в Испания, за да охраняват... роза. Мисията, възложена на Лари, изглежда наистина фасулска работа и младият детектив предусеща как ще прекара няколко спокойни дни под топлите лъчи на испанското слънце. Агата и г-н Кент също заминават за Гранада с намерението да разгледат Международния ботанически панаир, докато правят компания на Лари. "И не подценявайте тази мисия. На пръв поглед може да изглежда проста... Но един добър агент никога не сваля ...
Прочети повече
За мечките и хората в Сицилия
01.10.2017
Когато чуя за остров Сицилия, първата ми асоциация е „италианска мафия”. След „Чутовното нашествие на мечките в Сицилия” (изд. Точица) мечките са на път да изместят мафиотите. Дино Будзати измисля и илюстрира мечешката история за племенниците си, които редовно му гостуват в сряда. Познавах италианския автор от разказите му за възрастни и вече ме беше впечатлил с въображението си и способността да звучи по различен начин в отделните текстове. Любопитна бях какъв ще е резултатът когато пише за деца. Разказът за мечешкото нашествие услужливо започва с кратки, но умели, представяния на мечоците и техните противници - хората на Великия херцог. Сицилианските мечки, управлявани от крал Леонтий, живеят по високите планински върхове, където храната е оскъдна, а климатът - суров. Затова и мечоците са трудолюбиви, сплотени и неизкушени от стремежи към власт и притежания. При една разходка двама ловци отвличат мечето Тонио, син на Леонтий. Мечешкият крал малодушно избира да каже, че наследникът му е загинал, вместо да признае отвличането и да организира поход за спасяването му. Това е и ...
Прочети повече
Страшни зверове в стихове с неочакван край
01.09.2017
Крокодил и лъв, които обичат да похапват крехки сочни дечица. Летяща крава, която атакува хората с кравешка тор. Мравояд, който изяжда възстаричката леля с неподходящото име Мрафка. Къде другаде бихте могли да ги срещнете, ако не в детска книга на Роалд Дал! Откъде другаде бихте могли да научите, че: „Момичетата обаче не са вкусни с горчица, защото тя не върви с плисета и къдрици.” Между кориците на „Страшни зверове” (изд. Ентусиаст) ви дебнат крокодил, прасе, лъв, скорпион, мравояд, таралеж, крава, гигантска жаба и едно коремно чудовище. Деветте римувани истории са в типичния за Роалд Дал стил – леко зловещи, с неочакван (за детски стихове) край и лишени от лицемерие и фалш по отношение на истината за човешката природа. Мистър Дал не се колебае да покаже на децата, че човекът не е най-важното същество на света, нито пък е най-справедливото или благородното. Съгласете се, че зловещата постъпка на прасето-гений, отглеждано за храна, е съвсем логична и оправдана. Както и защитната реакция на таралежа или пък метаморфозите на гигантската жаба във Франция пред тълпата гладни французи с ножове ...
Прочети повече