“Бялата врана” – съществува ли живот след смъртта
21.10.2016

Под заглавието “Бялата врана” (изд. Ентусиаст) от Маркъс Седжуик седи надпис “съвременен готически трилър”. Авторът е сред номинираните за наградата “Астрид Линдгрен” 2017 и името му често се появява в кратките списъци на различни награди за детско-юношеска литература. По тези причини нямаше как да пропусна единственото негово заглавие, излязло на български.

Ребека и баща й се местят в спокойното крайбрежно градче Уинтърфолд. Бащата е полицай, който иска да се скрие от хорското внимание след повдигнато срещу него обвинение за смъртта на момиче, по чийто случай е работил.

Това е станало повод за отчуждение между бащата и дъщерята и Ребека никак не е очарована от принудителния престой в затънтеното градче с отминала слава. Докато не се запознава с Ферелит. А тя е странен образ – много умно момиче, напуснала училище, защото се отегчавала там. Майка й се е самоубила преди няколко години, затова сега живее сама и не е ясно как се препитава.

Взаимоотношенията между двете момичета са странни и колебливи. Ферелит с удоволствие запознава Ребека с историята, тайните и красотите на градчето, но през цялото време се опитва да я манипулира и провокира, а мотивите й докрая остават неясни. Всъщност тя е задкулисния играч, който дърпа историята напред и води Ребека и читателя за носа.

Освен от гледните точки на двете момичета историята е разказана и от местния свещеник от края на 18-ти век, който има пряко участие в зловещите случки в Уинтърфол Хол по онова време. Така на читателите е поставена задачата, заедно с Ребека и Ферелит, да разбере какво се е случвало преди 200 години и какво ни очаква след смъртта. След последната страница отговорът на първия въпрос е ясен. Не така стоят нещата с втория, на който Седжуик не успява да даде убедителен отговор.

Готическо-викторианската атмосфера на книгата, в която се сещах, че става дума за наши дни само когато се споменаваха мобилни телефони, е сред достойнствата на “Бялата врана”. Второто достойнство е фигурата на морето, което неспирно изяжда сушата и градчето. Морето се превръща в герой на романа и е лесно да го сравниш с времето, което също така безмилостно изяжда минутите на човешкия живот.

До края на книгата Седжуик не е могъл да реши какво да напише – готически тийн трилър или тийн роман за приятелството, любовта и семейните взаимоотношения. В резултат се е получило странно съчетание. От една страна, имаме увлекателна фабула и особена, интригуваща атмосфера. От друга страна, след последната страница читателят остава в недоумение какво точно се е случило и е подразнен, че потенциалът на съпътстващите истории на бащата на Ребека и майката на Ферелит не е използван максимално. Ако това обаче не ви притеснява и искате да знаете що за животно е съвременният готически трилър, не пропускайте на прочетете “Бялата врана”.

Автор: Лора Филипова




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар