Братята с лъвски сърца
14.11.2017

Харесвате ли книгите на Астрид Линдгрен? Случвало ли ви се е да си поплачете скришом на някой от тъжните, но и толкова вълнуващи финали на нейните произведения? “Братята с лъвски сърца” (изд. ПАН) е една от книгите, които няма как да ви остави равнодушни, а сълзите са гарантирани. Историята е трогателна, но същевременно някак светла и изпълнена с оптимизъм, че всичко ще се нареди най-накрая… в някоя друга вълшебна страна.

Малкият Карл е толкова болнав, че дните му са преброени. Той лежи на кухненската кушетка и единствената радост в живота му са приказките на брат му Йонатан. Момченцето е с криви крачета, грозноватичко и мъничко, но големият брат го нарича с обич Шушулко и с часове реди приказни истории, които двамата ще преживеят. Йонатан, от своя страна, е изключително красив, умен, смел, прилежен. Той е помощник на майката, останала вдовица. 

Всичко започва с новината, която Шушулко неволно дочува – той е толкова болен, че скоро ще умре. Разстроен, малчуганът споделя със сълзи на очите вестта с брат си, който го успокоява:

“- Знаеш ли, Шушулко, не е чак толкова страшно – каза Йонатан. – Мисля дори, че е направо чудесно.

- Чудесно? Нима е чудесно да те заровят мъртъв в земята!

- Ами! Ще заровят само твоята обвивка, така да се каже, а ти самият ще отлетиш, и то съвсем другаде.

- Къде? – изумих се аз и хич не му повярвах.

- В Нангияла – отговори Йонатан.”

Нангияла е страната, в която се раждат приказките. Тя е времето на огньовете, наклаждани под открито небе, на Вишневата долина и на вълшебните пейзажи. Двамата братя се уговарят, че някой ден ще се срещнат там, макар Йонатан да заминава ненадейно преди Шушулко на дългото пътешествие.

В Нангияла би трябвало всичко да е безметежно и весело. При пристигането си дребосъчето Карл открива малката къщурка, в която го очаква Йонатан, влюбва се във Вишневата долина, язди собствен кон и лови риба в реката с обичния си брат. Но и над тази приказна страна дебне заплаха – съседната Шипкова долина е завладяна от злобния Тенгил, който плаши мирните жители с прастарото чудовище Катла. Надеждата на всички е в Йонатан Лъвското сърце, който тръгва на опасна мисия за спасяването на долината. Карл Лъвското сърце ще трябва да реши дали да прояви храброст и да тръгне по следите на брат си, както и да разобличи предателя във Вишневата долина.

“Има неща, които човек трябва да прави, колкото и опасни да са, защото в противен случай би бил просто жалка отрепка!”

Преживелиците на братята с лъвски сърца са драматични и изпълнени със смелост и доза безразсъдство. По пътя си двамата ще срещнат добрия дядо Матиас, предателя на Вишневата долина, стражите на злия Тенгил и дори страховитата Катла. Кой кого ще унищожи в тази неравностойна битка, разказва Астрид Линдгрен. А финалът… Финалът ни приканва под звездното небе на Нангилима, където още се подклаждат огньове на открито и хората се веселят от все сърце!

В “Братята с лъвски сърца” Астрид Линдгрен поставя темата за смъртта в различните й форми – очаквана, непоносима, изненадваща и дори желана. С изключително майсторство тя разказва историята на двамата братя Карл и Йонатан, които преживяват различните срещи със смъртта, а междувременно се учат да правят избор независимо от тежките последствия. Битката между доброто и злото, безсмислеността на диктатурата, умението да забелязваш малките, но истински важни неща, също са заложени като теми от писателката и позволяват на деца и възрастни да разсъждават по житейските теми.

Книгата е тъжна, но и оптимистична. Тя оставя трайна следа у читателя и възпитава в ценностите, които ни правят истински хора. Още с излизането си от печат през 1973 г., “Братята с лъвски сърца” е посрещната остро от родителите, убедени, че тежките житейски теми не бива да обременяват детското съзнание. Това виждане на възрастните не се е променило и до днес, за съжаление, но вместо да предлагам собствените си разсъждения по темата, представям думите на самата Астрид Линдгрен, поместени в края на книгата:

“В “Братята с лъвски сърца” застъпвам становище, което – съвсем според очакванията ми – раздразни редица привърженици на т. нар. “бабина философия”, съгласно която литературата, филмите и телевизионните предавания, предназначени за деца, могат и да отразяват известни аспекти на живота, но някак опростенчески и достъпно, посредством изпитаната символика. А ето че аз поставям проблема за страха на невръстния човек от смъртта и с измеренията на фантастичната фабула се опитвам да предам тревогата, която му вдъхва мисълта за небитието, представата му за него.

Атаките срещу моето произведение още веднъж ме убеждават, че възрастните са като че безнадеждно покварени от “буквалистиката” в ежедневието и мислите си, отказвайки да признаят откровено до каква степен са загубили способността да създават контакти и едни с други, и с поколенията, които ги следват. За да им е по-лесно, те предпочитат да отговарят на “деликатните” въпроси половинчато, да се спотайват зад преградата, издигната с ужасяващо търпение и настойчивост между тях и децата им. Нима не сме изолирали тези неопитни и свръхчувствителни малки индивиди в специални резервати? Вярно – там всичко е весело и приятно: телените мрежи са от захар, покрай потоците от мляко и мед се разхождат плюшени зайчета и сърнички, които забавляват червенобузите си другарчета… Но колко отдалечени са тези шоколадови пейзажи от реалната действителност! А моите герои се боят от смъртта, непрекъснато мислят за нея и понякога тя дори им се струва жадуван изход от критична ситуация.

Това съвсем не е противоестествено.”

Мъдрите думи на Линдгрен обясняват защо героите и са любими на поколения деца по целия свят. Те би трябвало да накарат нас, родителите, да осъзнаем колко е важно детската литература да обяснява света, в който живеем. И е редно да се замислим колко лицемерно постъпваме спрямо децата си: с охота предлагаме книгите от детството ни, които съдържат същите теми (и вероятно не помним, че е така, защото иначе бихме ограничили достъпа на децата си до тях), вълнуващи малкия човек днес, но същевременно с лека ръка заклеймяваме новите произведения, които засягат съвсем същите теми, само дето действието се развива в наши дни.

Ако не си спомняте вълнуващия сюжет на книгата, непременно я прочетете отново и се насладете на превода на Вера Ганчева, както и на илюстрациите на Илун Викланд.  А ако не сте убедени в думите ми за важността на такъв тип книги, прочетете и статията за ролята на тъжните книги в процеса на порастването.

Ето и трейлър от едноименния филм, излязъл на екран през 1977 г., чийто сценарий е адаптиран от самата Линдгрен:

Автор: Вал Стоева




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар