Слънчева корица с пластилиново човече. Синя коса. Балонче с информация "150 000 продадени екземпляра". Това е първото ми впечатление от хитовата книга на Жил Парис, "Животът ми като Тиквичка" (изд. "Колибри"), част от детската програма на фестивала CineLibri.
Анотацията ме уведомява, че 9-годишният герой се казва Икар и по случайност е убил майка си. Трагедията дори му се е отразила благотворно. Признавам, че изкушението да прочета книгата, бе нетърпимо. Икар живее с майка си - алкохоличка и инвалид, която прави вкусно пюре, удря шамари, които оставят отпечатъци цял ден и разговаря с телевизора. Нарича сина си Тиквичка, когато е в добро настроение. Когато е в лошо, псува бащата, заминал на пътешествие с лачените си обувки и с една кокошка.
Животът на момчето е спокоен, доколкото неговото разбиране за спокойствие се дължи на невъзможността да направи сравнение с нищо друго. Един ден момчето открива револвер в скрина на майка си. Решено да убие небето, което сипе нещастия, то стреля във въздуха и предизвиква майка му да се появи. Разярената жена напада детето, пистолетът изгърмява:
"Най-напред си ...
10.10.2018
Слънчева корица с пластилиново човече. Синя коса. Балонче с информация "150 000 продадени екземпляра". Това е първото ми впечатление от хитовата книга на Жил Парис, "Животът ми като Тиквичка" (изд. "Колибри"), част от детската програма на фестивала CineLibri.
Анотацията ме уведомява, че 9-годишният герой се казва Икар и по случайност е убил майка си. Трагедията дори му се е отразила благотворно. Признавам, че изкушението да прочета книгата, бе нетърпимо. Икар живее с майка си - алкохоличка и инвалид, която прави вкусно пюре, удря шамари, които оставят отпечатъци цял ден и разговаря с телевизора. Нарича сина си Тиквичка, когато е в добро настроение. Когато е в лошо, псува бащата, заминал на пътешествие с лачените си обувки и с една кокошка.
Животът на момчето е спокоен, доколкото неговото разбиране за спокойствие се дължи на невъзможността да направи сравнение с нищо друго. Един ден момчето открива револвер в скрина на майка си. Решено да убие небето, което сипе нещастия, то стреля във въздуха и предизвиква майка му да се появи. Разярената жена напада детето, пистолетът изгърмява:
"Най-напред си ... 
Познавам Алегзандър Маккол Смит от поредиците му за зимбабвийската собственичка на детективска агенция Маа Рамотсве ("Дамска детективска агенция №1") и изключително симпатичната героиня Изабел Далхаузи от "Неделният клуб по философия". С изненада научих, че шотландският писател е автор и на поредица за деца под името "Учебен кораб Тобърмори" (изд. "Ергон") и разбираемо исках да видя как се е справил с писането за по-млада публика.
Фий и Бен Мактавиш (почти 13-годишни) са близнаци, които имат невероятния късмет родителите им да са учени, обикалящи моретата и океаните със собствената си подводница. Децата често ги придружават през ваканциите, но през останалото време трябва да посещават училище. Какво по-подходящо от учебен кораб, който прави истински плавания, а учениците на него учат не само традиционните уроци, но и всичко, свързано с живота и управлението на платноход?
За мен това звучи като училище на мечтите, но Фий и Бен са леко притеснени от новото начало и от размера на "Тобърмори". За щастие, като във всяко училище, се срещат услужливи и приятелски настроени личности като Беджър 
Появата на "Весел, гъделичкащ смях. Част първа" на Маргарит Минков (изд. "Жанет-45") бе като слънчев лъч, тръгнал да се весели през девет поляни в десета. Необикновените приказки, така нетипични за родния книжен пазар, бяха посрещнати с безрезервна обич от едни и доза скептицизъм от други. Но е факт: първата книга с приказки на Минков събра овациите на чуждата публика и бе включена в каталога White Ravens 2016 на Международната детско-юношеска библиотека в Мюнхен.
Продължението "Весел, гъделичкащ смях. Част втора" вече е налично. То няма да разочарова любителите на Маргарит Минковите истории - текстовете, събрани от Севдалин Генов, са също толкова смешни, щури, невероятни за възрастните и съвсем реални за децата. Докато прелиствате изданието в голям формат и с твърди корици, ще се срещнете със забравени копчета, играещи домино калинки, жабчета в лъвски костюми, Облачно човече, липсваща фея и куп чудновато-чудесни герои, родени от изключителното въображение на автора. Сред 26-те приказки ще откриете различни истории: къси и дълги, бързи и бавни, летящи и пълзящи, но всичките весели. Докато четете, 
Мелина Маркета вече е позната на българските читатели с книгата си "Спасяването на Франческа", разказваща за обърканата ситуация, в която изпада смелата и духовита героиня при преместването си в ново училище и внезапните семейни проблеми. За щастие издателство "Милениум" не спря дотам, а ни зарадва с още една нейна книга - „Добри дни, лоши дни“, която по-широко погледнато може да се приеме за продължение на първата, тъй като отново ни среща с познати герои. Този път обаче Франческа е второстепенен герой, а фокусът е върху Томас (и неговото доста объркано семейство Финч-Макий) и приятелката й Тара Финке. Една от нашите "Бели врани" (или четящ и пишещ тийнейджър) - Димитър Койчев, споделя своите впечатления от книгата.
21-годишният Томас е човек, който мрази света и е забравил изцяло своето семейство и приятели. Това, което го крепи жив е любовта му към музиката и тревата и скръбта по ученическата му любов. Един ден обаче се случва така, че неговите съквартиранти изчезват, той се събужда в болница и е принуден да се изнесе при леля си Джорджи.
Джорджи е жена, изцяло обзета от своите приятели 
Луната играе важна роля в романа на Кели Барнхил. Дори главната героиня носи това име, а изключителните си магически сили получава именно по пълнлуние. Вие пък имате възможност да се опияните от силата на класическата музика на 13 юли от 19:00 часа в Двореца Врана с с концерта на Фортисимо Фамилия “Пълнолуние”.
Романът на Кели Барнхил "Момичето, което изпи луната" (изд. Orange Books) привлече вниманието ми с корицата си още когато бе обявен за носител на медал "Джон Нюбъри" за 2017 г. Беше истинска радост да видя българско издание скоро след това.
Историята започва в място наречено Протектората. Над него неизменно виси някаква странна мъгла, хората са винаги тъжни и унили, а радостта от живота е непознато чувство. Жителите на Протектората живеят почти откъснати от света, в близост до Блатото и във вечен страх от злонамерените "неща", които се крият в Гората, но най-вече от Вещицата.
Според отдавна наложена от старейшините традиция, всяка година най-малкото бебе в Протектората се принася в жертва на Вещицата, за да бъде откупено съществуването на целия град. Бебетата се оставят в Гората, след 
Юли е, някои от нас вече са нагазили (поне) до коленете в прекрасната лятна ваканция, а други все още тръпнат в очакване. А дали не ви се чете нещо леко, детско и морско за настроение? И по възможност да не е от задължителния списък? Ако е така, опитайте „Алеа Аквариус. Повикът на водата“ (изд. Емас) от немската писателка Таня Щевнер и вероятно няма да се разочаровате.
Приемната майка на единайсетгодишната Алеа внезапно получава сърдечен удар и момичето се усеща изгубено. Ако майка ѝ не се възстанови, целият ѝ досегашен живот ще приключи, защото я очаква ново приемно семейство. Отчаяна, Алеа седи на любимия си пристан в Хамбург и забелязва там кораба „Круцис“ – необичаен заради видимото отсъствие на възрастни на борда. Действително на „Круцис“ са само осемнайсетгодишният Бен, неговият по-малък брат Сами и една тийнейджърка - французойката Тес.
Екипажът, самонарекъл се „Алфа Кру“, включва тримата авантюристи, които плават самички и обичайно избират дестинациите си с игра на дартс. Всеки от тях е добавил към името си наименованието на някое съзвездие: Бенджамин Либра, Самуел Драко 
От приказките на Валери Петров най обичам "ПУК!". Вълнуващият сюжет за приятелството между Лили и страшната риба Хрили, които се срещат на морското дъно, крие не само приказни приключения. Под повърхността на историята за малко момиченце, търсещо вълшебно бисерче, писателят е скрил истината за приятелите, за доброжелателите, за безсмислените амбиции на Набръчканите човеци и още куп послания, които ще заговорят само на онзи, който е дорасъл да ги прозре.
"Пук!" е знаково произведение за целия екип на "Детски книги". Историята за приятелството между малката Лиляна Трифонова и страшния екзофталмус Хрили донесе името на Награда "Бисерче вълшебно". Убеждението, че книгите са вълшебните бисерчета, които правят децата по-добри и уверени, ни води толкова години по пътеката на детското четене.
И ако имаше нещо, което до болка искреният текст и красивите стихове на Валери Петров да заслужаваха, то това бе нова премяна. От изд. "Колибри" са се погрижили за ново издание, което да съответства на качеството на текста - с твърди корици и прекрасни акварелни рисунки, дело на Мила Янева-Табакова.
Ако 
Петя Александрова е добра позната на и обичана от българските деца, които с удоволствие четат нейните приказки и стихчета - винаги близки до техния свят и неизменно криещи лека закачка и усмивка. Малката книжка "Как да порасна" (изд. Ина) не прави изключение. Тя събира 10 стихотворения на писателката, които разкриват размислите и затрудненията, които се въртят в детските глави.
Как например да се сдържиш да не се похвалиш, когато си сътворил нещо ("Къде е?"):
Сам-сама написах стихче
за едно безстрашни мишче.
Ама на кого да кажа?
Татко е зает в гаража.
Мама прави кекс с извара.
Баба с дядо - на пазара.
- Мацо, слушай, имам стихче
за едно безстрашно мишче...
- Мяу, и аз съм поетеса!
Дай на мишчето адреса!
А с какво да блеснеш, ако напоследък нямаш нови сестри или плюшена играчка ("Нещо си имам"):
Веска си има розов жираф.
Ицо се фука с пуловер кафяв.
Роза разказва гордо на всички:
"Имам от вчера нови сестрички!"
А за какво ли е зяпнала Дима?
"Виж ме - дупка от зъбче си имам!"
В непринудените разговори с кокошката, пчелите, кравата, мъглата ще усетите детския поглед към света, който ние често заклеймяваме 
По случай Деня на славянската писменост и култура, фондация "Детски книги" и фондация "Глобални библиотеки - България" взеха решение да връчат награди за отлична работа в "Бисерче вълшебно" 2018 на две регионални библиотеки. Техните постижения са свързани с изграждането на успешна връзка между библиотеката, училищата и детските градини в населените места и включването на голям брой деца в кампанията за насърчаване на четенето.
Първата отличена библиотека е РБ "Партений Павлович" - Силистра. По традиция екипът на Детски отдел работи в отлично партньорство с 4 училища и няколко детски градини от града и децата от Силистра, гласували за любима книга в "Бисерче вълшебно" 2018, са над 1000. Библиотеката подкрепя с книги и по-малките библиотеки в населените места Алфатар и с. Искра, като показва ясно ролята си на център на общността.
Втората отличена библиотека е РБ "Любен Каравелов" - Русе. Екипът й също показва, че библиотеката е най-ценния партньор на кампаниите за насърчаване на четенето, като успява да разпространи посланията им до над 10 училища, гимназии и детски градини в града.
Резултатите