Безценният опит на Маурко
12.08.2014

Обичам книжки с весели илюстрации. А ако са съчетани с чудесен текст, прекрасно оформление и са подплатени с поука, сърцето ми вече е в плен.

Наскоро попаднах на книгата “Маурко” на Елена Жаблянова (изд. “Хрис – 2001″), която с абсолютна прецизност отговаря на всичките ми критерии за хубава детска книжка: и илюстрациите (дело на самата авторка!) са весели, и текстът има поука, а твърдите корици я превръщат в подходящо за многократна употреба четиво.

Чудите ли се кой е Маурко? Той е малкото коте на семейство Гъбаркови. Като всеки малчуган героят е доста палав и непрекъснато прави бели. Докато един ден… Без да иска, Маурко събаря купата с тесто за палачинки и толкова се стряска, че скача през отворения прозорец. Оттам започват и патилата му.

Опознавайки големия град, котарачето се запознава със “Стария” – проскубан котарак, който го кани на гости и му показва истинската страна на уличния живот, гарниран с останки от храна в кофите за боклук и острите зъби на страшните улични песове.

Каква е поуката? Човек трябва да цени онова, което има, макар и повечето хора да виждат хубавата страна на нещата чак след като ги загубят.

Книгата “Маурко” е подходяща за по-малките читатели на възраст 3 – 5 години. Кратичките изречения, в които Елена Жаблянова е разказала историята на палавото коте, се възприемат лесно от малчуганите и им дават поводи за размишление. Прекрасните илюстрации, дело на самата авторка, допълват по хармоничен начин текста и разказват онова, което не е написано с думи. Всяка страница от книгата сякаш приканва децата да обогатят по свой начин историята на Маурко и да се включат активно в неговите приключения.

Книгата малко ми напомни за историята на дебелия пухчо “Фадълс“, която можете да си припомните тук.

Автор: Вал Стоева




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар