Лилия разказва за “Костенурке, костенурке”
17.10.2017
Лилия Петрова е на 8 години и половина. Танцуването и рисуването са сред любимите ѝ занимания. Ние обаче я помолихме да ни поговори малко за книжните си предпочитания и се оказа, че и тя като Петър е останала очарована от една от книжките на Роалд Дал. Прочетете по-долу какво има да ни сподели и Лили по въпроса. – За коя прочетена наскоро книга искаш да ни разкажеш и защо? – За „Костенурке, костенурке” от Роалд Дал. Защото ми се стори най-забавна от всички книги, които прочетох през това лято. – За какво става въпрос в нея? – Разказва се за господин Хопи, който е влюбен в съседката си госпожа Силвър. Той се опитва да я впечатли със своите умения. Дава ѝ бележка как костенурката на госпожа Силвър – Алфи – да надебелее. После взима някакви костенурки и започва да ги сменя. Най-накрая госпожа Силвър остава приятно изненадана от него и се женят. – Кое ти е най-любимото нещо в книгата? – Че господин Хопи е хитър и изобретателен и измисли този номер с костенурките за нула време. Затова той ми е любимият герой. И затова като я прочетох, после си я прочетох пак, само че за удоволствие. – А костенурчето ...
Прочети повече
Комплекти за разказване на истории помагат на преждевременно родени бебета в Стоук
16.10.2017
В болницата Royal Stoke University Hospital в английския град Стоук-он-Трент започва нов проект, който да вдъхнови семействата да четат и да пеят на преждевременно родените си бебета, съобщава на сайта си благотворителната организация National Literacy Trust. Тя насърчава детската грамотност сред непривилигерованите общности в Обединеното кралство, а проектът е част от кампанията „Стоук чете“ - съвместна инициатива на организацията и градския съвет на Стоук-он-Трент. В рамките на проекта, на родителите, чиито новородени деца са в неонатологичното интензивно отделение на болницата, ще бъдат дарени специални „комплекти за разказване на истории“. Всеки комплект съдържа: книжка съвети за подпомагане грамотността на бебето информация за библиотеките в Стоук-он-Трент таблица, с която родителите да проследяват основните етапи в развитието на детето информация за блога на майка на преждевременно родено бебе бележник и химикал за да водене на дневник по време на престоя в болницата. Инициаторите на проекта се надяват, че когато четенето стане част от семейното ежедневие в болничното отделение, ...
Прочети повече
Мая разказва за “Том Сойер”
09.10.2017
Мая Петрова е на 10 години. В четвърти клас е, в свободното си време танцува и рисува, но най-много от всичко обича да пее. – Коя е последната книга, която прочете? – „Приключенията на Том Сойер” от Марк Твен. – Защо избра да ни разкажеш за нея? – Ами тя ме впечатли най-много от всички книги, които прочетох това лято. – Защо? – Защото ми хареса, че Том е пакостлив. Освен това когато Том и Беки се бяха изгубили в пещерата, Том не се предаде и накрая спаси и двамата. – Кой стана любимият ти герой от книгата? Том ли? – Не. Леля Поли, защото тя има такъв инстинкт да разбира каква пакост ще направи Том. Том също ми стана симпатичен, когато се беше опитал да избяга за малко от къщи, за да стане пират заедно с Джо Харпър и Хък Фин. Имаха късмет и хващаха много риба, а Хък Фин научи Том Сойер да пуши. – С какво друго те впечатли Том, освен с пушенето ? – Ами много е смел и забавен. Примерно понеже Беки Татчър не знаеше какво е любов, Том ѝ беше казал, че влюбените се целуват по устата. И после се целуваха. (подсмива се) – Ще препоръчаш ли "Том Сойер" на други деца и защо? –Да, на дечицата, които не слушат, ...
Прочети повече
За лечебната сила на гушкането
04.10.2017
В картинната книга „Машина за гушкане“ от Скот Кембъл (изд. Рибка), машината от заглавието е малко любвеобилно момченце, което ентусиазирано пръска прегръдки и симпатия навсякъде около себе си. Себеотрицателният прегръщач започва неуморния си ежедневен труд със семейството: с готвещата мама, четящия вестник татко и заетата с телефона си по-голяма сестра. След това обаче той преминава в гушкаща атака спрямо всеки срещнат минувач – пощальон, полицай или градинар и други всевъзможни одушевени и неодушевени създания. „Машината“ за гушкане не познава дискриминацията – радост и внимание получават малките, големите, меките и твърдите, бодливите, квадратните. А щедро раздадените гушкания карат „големите да се чувстват малки“, а малките – големи. Когато в края на деня машината за гушкане е омаломощена от толкова много раздадена любов, за щастие се намира кой да я презареди отново. На пръв поглед между бонбонено розовите корици на „Машина за гушкане“ не се случва нищо особено и за критичното родителско око историята може да се привиди като еднообразна и без градация и „поука“. ...
Прочети повече
По следите на изгубения дракон
03.10.2017
Обичам големите градове заради различните интересни неща, които човек открива непрекъснато докато се разхожда по улиците им - малката метална звезда, която все още стои на върха на стария тухлен комин недалече от дома ми; трите понита, които похапват трева в двора на къща на близката тиха уличка; смелият конник, нарамил четки и кофи с боя, изрисуван върху фасадата на блок; малкият воин от камък, който пази входа на стара кооперация. Обичам и да си избирам по кой от всички мостове ще мина, за да стигна до центъра на града и да гледам влаковете, които тръгват нейде на път. Вероятно затова не е никак учудващо, че „Да сте виждали дракона ми?“ от Стийв Лайт (изд. Артлайн Студиос) се оказа една от първите книжки в новата детска секция на библиотеката ми. Историята в „Да сте виждали дракона ми?“ се развива в големия и забързан Ню Йорк, където малко момченце търси своя изгубен огнедишащ дракон. То прекосява целия град и попада на различни места – пристанището с неговите ветроходни кораби, парка с хората, разхождащи своите кучета, метрото, улиците, пълни с автомобили. Драконът се крие някъде там ...
Прочети повече
Мистерия и очарование в “Когато Марни беше там”
16.08.2017
Не бях чувала нищо за „Когато Марни беше там“ от Джоан Робинсън (изд. Артлайн Студиос). Бях пропуснала да гледам и (може би) по-известния едноименен филм на японското анимационно студио Ghibli, получил номинация за Оскар за най-добра анимация през 2015 г. Затова никак не очаквах в компанията на точно тази книга да преживея онова специално чувство на спокойствие, уют и пълно потъване в света на героите, което ни е познато най-вече от класическите романи в детството. И все пак ми се случи точно това. Но нека разкажа по-подробно. Главната героиня Ана е „обикновено“ наглед момиченце, което расте в приемно семейство, защото нейните собствени родители са починали. Тя обаче не прилича на някои други сирачета, познати ни от детската класическа литература. Нито прелива от нежност и признателност към приемната си майка като Анн от фермата „Грийн Гейбълс“, нито пък е напълно егоцентрично и сърдито хлапе като Господарката-Мери-все-се-чумери в началото на „Тайната градина“. Нашата Ана е сериозна, самовглъбена, „напрегната“, ясно съзнава дълга си към жената, която се грижи за нея, но въпреки това ...
Прочети повече
Зарежете граматиката и вместо това учете децата как да разказват истории
24.07.2017
В своя публикация в The Guardian писателят и журналист Тим Лот защитава мнението, че писането на истории е жизненоважно умение, което трябва да бъде преподавано в училище. Предлагаме ви статията с известни съкращения. Според доклад на The Times учител от средно училище се оплаква, че седмокласниците вече не могат да разказват.  „Те знаят какво е обстоятелствено пояснение, как да открият вметната част и дори какво е предлог, но когато им дадох задача да напишат разказ, не издържаха и се предадоха.“, казва учителят. Фактът, че не се обръща никакво внимание на умението да се разказват истории, ме вбесява. И то не само защото не се оценяват творческите способности на децата, а и защото разказването е повече от обикновено изкуство – то е много важно умение в търговията и живота като цяло. Политиците би трябвало да знаят най-добре. Какво е лозунгът „Гласувайте за нас и страната ще бъде силна и стабилна“, ако не един вид история? Или пък „Да направим Америка отново велика“? Всичко, съставено от думи, е история – от случките, които си разказваме през тези, които гледаме по телевизията до онези, които ...
Прочети повече
За първи път oбявяват най-заеманите илюстратори от обществените библиотеки в Обединеното кралство
16.07.2017
Данните, оповестени от Public Lending Right (PLR), показват 50-те най-заемани илюстратори от обществените библиотеки в Обединеното кралство за 2015/2016 г. Списъкът включва любимци на децата в предучилищна възраст като Куентин Блейк и Шърли Хюз, както и настоящата носителка на приза „Детски лауреат“ Лорън Чайлд. Книгите, илюстрирани от тримата най-търсени творци – Тони Рос, Ник Шарат и Аксел Шефлър – имат повече от милион заемания. Споделяйки радостта си от факта, че е най-заеманият илюстратор, Тони Рос коментира: „Уау! Това е страхотно, но бих казал, че са ми помогнали фантастични автори като Джийн Уилис, Дейвид Уолямс и Франческа Саймън. Благодаря ви, читатели на библиотеките! Аз съм изненадан, горд и поласкан!“   „Чудесно е, че успехът на илюстраторите се отбелязва в тази класация на PLR”, заяви Детският лауреат Лорън Чайлд. „Илюстраторите са толкова важни в цялостното удоволствие от четенето на книги, а библиотеките имат ключова роля за достигането на книгите до всички деца. Признанието от PLR за работата на илюстраторите е добре дошло и представлява много важна стъпка в подчертаването ...
Прочети повече
Госпожица Шарлот превръща ученето и четенето в забавление
14.07.2017
За първи път забелязах „S.O.S. Нова учителка“ от Доминик Демерс (изд. Прозорец) на един отрупан с книги щанд, благодарение на свежата ѝ корица в стил „Бабата бандит“. И наистина се оказа, че илюстрациите в книгата са дело на Тони Рос, илюстратор на популярните романи на Дейвид Уолямс. По резюмето на корицата предположих, че може би ще става въпрос за учителски вариант на небезизвестната Мери Попинз и затова любопитно се зачетох. Госпожица Шарлот наистина не е обикновена учителка. Да започнем с външния вид – слаба и върлинеста. Да добавим причудливия ѝ тоалет – ретро рокля, полувещерска шапка и планинарски обувки. И да не пропуснем странния ѝ навик да говори на домашния си любимец Гертруд, който е ... обикновено камъче. Необичайните събития в класа, в който госпожица Шарлот е дошла да замества, следват едно след друго. Най-напред децата установяват, че в час може и да не решават задачи и да учат правопис, ако в момента не им се ще. След това, че трябва да отгатнат обиколката на класната стая в ...брой сварени спагети. Поредната изненада са достойните футболни умения на госпожица Шарлот, която ...
Прочети повече
Електроуредите не са това, което бяха с “Гаранционните човечета”
22.06.2017
„Гаранционните човечета“ от Едуард Успенски ми попадна в скромна детска възраст в общо издание с „Крокодилът Гена“ и „Чичо Фьодор, кучето и котаракът“ (друго издание на български доколкото знам засега тази повест няма). Отначало се забавлявах с Гена и Чебурашка (а как иначе), а след това като много деца се влюбих в „Чичо Фьодор“ и впоследствие съм я препрочитала десетки пъти. Но третата повест в книжката, „Гаранционните човечета“, тогава ми се стори върховно разочарование. Дали заради честото споменаване на непознати и безкрайно скучни за мен части от електроуреди и автомобили като кардан и карбуратор или някакво друго съображение, но никак не успях да я харесам. Нещо повече: години наред се подигравах на сестра ми, че е единственият човек на света, успял да стигне до края на книгата и да я одобри при това. Отне ми няколко десетилетия, докато случайно открия втори такъв човек и по стечение на обстоятелствата с него станахме семейство  Основно по тази причина реших да дам на книгата нов шанс и този път останах очарована. Искам да запозная и вас с гаранционните човечета: много ...
Прочети повече