Мистерия и очарование в “Когато Марни беше там”
16.08.2017
Не бях чувала нищо за „Когато Марни беше там“ от Джоан Робинсън (изд. Артлайн Студиос). Бях пропуснала да гледам и (може би) по-известния едноименен филм на японското анимационно студио Ghibli, получил номинация за Оскар за най-добра анимация през 2015 г. Затова никак не очаквах в компанията на точно тази книга да преживея онова специално чувство на спокойствие, уют и пълно потъване в света на героите, което ни е познато най-вече от класическите романи в детството. И все пак ми се случи точно това. Но нека разкажа по-подробно. Главната героиня Ана е „обикновено“ наглед момиченце, което расте в приемно семейство, защото нейните собствени родители са починали. Тя обаче не прилича на някои други сирачета, познати ни от детската класическа литература. Нито прелива от нежност и признателност към приемната си майка като Анн от фермата „Грийн Гейбълс“, нито пък е напълно егоцентрично и сърдито хлапе като Господарката-Мери-все-се-чумери в началото на „Тайната градина“. Нашата Ана е сериозна, самовглъбена, „напрегната“, ясно съзнава дълга си към жената, която се грижи за нея, но въпреки това ...
Прочети повече
Зарежете граматиката и вместо това учете децата как да разказват истории
24.07.2017
В своя публикация в The Guardian писателят и журналист Тим Лот защитава мнението, че писането на истории е жизненоважно умение, което трябва да бъде преподавано в училище. Предлагаме ви статията с известни съкращения. Според доклад на The Times учител от средно училище се оплаква, че седмокласниците вече не могат да разказват.  „Те знаят какво е обстоятелствено пояснение, как да открият вметната част и дори какво е предлог, но когато им дадох задача да напишат разказ, не издържаха и се предадоха.“, казва учителят. Фактът, че не се обръща никакво внимание на умението да се разказват истории, ме вбесява. И то не само защото не се оценяват творческите способности на децата, а и защото разказването е повече от обикновено изкуство – то е много важно умение в търговията и живота като цяло. Политиците би трябвало да знаят най-добре. Какво е лозунгът „Гласувайте за нас и страната ще бъде силна и стабилна“, ако не един вид история? Или пък „Да направим Америка отново велика“? Всичко, съставено от думи, е история – от случките, които си разказваме през тези, които гледаме по телевизията до онези, които ...
Прочети повече
За първи път oбявяват най-заеманите илюстратори от обществените библиотеки в Обединеното кралство
16.07.2017
Данните, оповестени от Public Lending Right (PLR), показват 50-те най-заемани илюстратори от обществените библиотеки в Обединеното кралство за 2015/2016 г. Списъкът включва любимци на децата в предучилищна възраст като Куентин Блейк и Шърли Хюз, както и настоящата носителка на приза „Детски лауреат“ Лорън Чайлд. Книгите, илюстрирани от тримата най-търсени творци – Тони Рос, Ник Шарат и Аксел Шефлър – имат повече от милион заемания. Споделяйки радостта си от факта, че е най-заеманият илюстратор, Тони Рос коментира: „Уау! Това е страхотно, но бих казал, че са ми помогнали фантастични автори като Джийн Уилис, Дейвид Уолямс и Франческа Саймън. Благодаря ви, читатели на библиотеките! Аз съм изненадан, горд и поласкан!“   „Чудесно е, че успехът на илюстраторите се отбелязва в тази класация на PLR”, заяви Детският лауреат Лорън Чайлд. „Илюстраторите са толкова важни в цялостното удоволствие от четенето на книги, а библиотеките имат ключова роля за достигането на книгите до всички деца. Признанието от PLR за работата на илюстраторите е добре дошло и представлява много важна стъпка в подчертаването ...
Прочети повече
Госпожица Шарлот превръща ученето и четенето в забавление
14.07.2017
За първи път забелязах „S.O.S. Нова учителка“ от Доминик Демерс (изд. Прозорец) на един отрупан с книги щанд, благодарение на свежата ѝ корица в стил „Бабата бандит“. И наистина се оказа, че илюстрациите в книгата са дело на Тони Рос, илюстратор на популярните романи на Дейвид Уолямс. По резюмето на корицата предположих, че може би ще става въпрос за учителски вариант на небезизвестната Мери Попинз и затова любопитно се зачетох. Госпожица Шарлот наистина не е обикновена учителка. Да започнем с външния вид – слаба и върлинеста. Да добавим причудливия ѝ тоалет – ретро рокля, полувещерска шапка и планинарски обувки. И да не пропуснем странния ѝ навик да говори на домашния си любимец Гертруд, който е ... обикновено камъче. Необичайните събития в класа, в който госпожица Шарлот е дошла да замества, следват едно след друго. Най-напред децата установяват, че в час може и да не решават задачи и да учат правопис, ако в момента не им се ще. След това, че трябва да отгатнат обиколката на класната стая в ...брой сварени спагети. Поредната изненада са достойните футболни умения на госпожица Шарлот, която ...
Прочети повече
Електроуредите не са това, което бяха с “Гаранционните човечета”
22.06.2017
„Гаранционните човечета“ от Едуард Успенски ми попадна в скромна детска възраст в общо издание с „Крокодилът Гена“ и „Чичо Фьодор, кучето и котаракът“ (друго издание на български доколкото знам засега тази повест няма). Отначало се забавлявах с Гена и Чебурашка (а как иначе), а след това като много деца се влюбих в „Чичо Фьодор“ и впоследствие съм я препрочитала десетки пъти. Но третата повест в книжката, „Гаранционните човечета“, тогава ми се стори върховно разочарование. Дали заради честото споменаване на непознати и безкрайно скучни за мен части от електроуреди и автомобили като кардан и карбуратор или някакво друго съображение, но никак не успях да я харесам. Нещо повече: години наред се подигравах на сестра ми, че е единственият човек на света, успял да стигне до края на книгата и да я одобри при това. Отне ми няколко десетилетия, докато случайно открия втори такъв човек и по стечение на обстоятелствата с него станахме семейство  Основно по тази причина реших да дам на книгата нов шанс и този път останах очарована. Искам да запозная и вас с гаранционните човечета: много ...
Прочети повече
Константин разказва за “Васко да Гама от село Рупча”
15.06.2017
Константин Косев е на 9 години, живее и учи в София. Догодина ще е третокласник. Вдъхновен от интервюто на Камен за "Серафина и черният плащ", той реши да ни разкаже за последната прочетена от него книга. – Коя е последната книга, която прочете? – „Васко да Гама от село Рупча” от Братя Мормареви. – Защо избра нея? – Защото беше в препоръчителния списък за лятната ваканция. Освен това ми се стори интересна и реших да започна с нея, защото ми стана забавно това село Рупча в заглавието. – Kаква трябва да е една книга по принцип, за да ти хареса? – Трябва да има приключения, вълшебства. Предпочитам главният герой в книгата да е момче, защото тогава се случват повече мъжки неща. Има повече екшън. Изобщо, важното е книгата да е яка. – Разкажи ми какво интересно се случва във „Васко да Гама“? (предстоят малко спойлери) – Ами Васко и Фори враждуват и се карат непрекъснато. Веднъж се хващат на бас, защото Фори го подиграваше пред цялото училище, за да се покаже пред Тинчето. И Васко успява да избяга на кораба на баща си. Но разбира, че баща му го е лъгал през цялото време, че е боцман, а той не е ...
Прочети повече
Новият Детски лауреат Лорън Чайлд изрази тревога за липсата на равнопоставеност в книгите
15.06.2017
Преди дни Лорън Чайлд пое щафетата от Крис Ридъл на поста Детски Лауреат на Великобритания за следващите 2 години. По този повод тя даде интервю пред BBC News, в което сподели своите тревоги за съвременната детска литература. Според нея момчетата не обичат да четат книги с главни герои момичета и затова е трудно момичетата да бъдат равнопоставени. В интервюто тя споделя притесненията си, че докато момичетата с удоволствие четат за момчета, повечето момчета по-скоро не желаят да четат книги или да гледат филми за момичета. „Не знам дали е просто от културата ни или е момчешка особеност, но на момчетата им е много трудно да изберат книга или да отидат да гледат филм с момиче в главната роля. Не знам откъде идва това, но ме притеснява, защото така момичетата по-трудно могат да бъдат равни на момчетата.“ По думите на писателката, данните за продажбите на детски книги в Обединеното кралство са в подкрепа на твърдението, че книгите с главни герои момичета са по-малко популярни от тези за момчета. Лорън Чайлд току-що е издала последната си книга за Руби Редфорт. Руби се появява най-напред като ...
Прочети повече
Нова порция щура магия от Тери Пратчет
08.06.2017
“Прахосмукачката на вещицата“ (изд. Прозорец) е втория сборник с разкази на Тери Пратчет, създадени в началото на писателската му кариера за седмичника “Bucks Free Press” и предназначени за детска аудитория. Първият такъв сборник „Дракони в Порутения замък“ бе номиниран за наградата "Бисерче вълшебно" 2016 и вече ви го представихме при излизането му на български език миналата година. Логично, „Прахосмукачката на вещицата“ бе сред достойните претенденти за наградата Бисерче вълшебно 2017. И има защо. Чувството за хумор на Тери Пратчет отново е в отлична форма в тези 14 забавни разказа, а фантазията му се вихри на воля: от приключения с несговорчиви вещици и горделиви магьосници през преживелиците на жителите на градчето Лланданффунфафегеттъпагого (наистина така се казва) до неволите на най-малките (гномите) и най-големите (троловете). И още, и още ... Безсмислено е да се опитвам да представя подробно всички разкази тук, защото е най-добре да им се насладите от собствен прочит. Все пак ще спомена някои от моите фаворити: „Страхопакостният зъбобол“ разказва за хрисим библиотекар от Блекбъри, ...
Прочети повече
“Веровещица” във вихър от любов и политически интриги
31.05.2017
„Веровещица“ (изд. Егмонт) е първа книга от тетралогията на американската писателка Сюзан Денърд за света на Вещерия. Това е измислен свят, разделен на няколко враждуващи и/или търгуващи помежду си държави и населяван от хора с различни свръхестествени способности. В сайта goodreads авторката ни обещава "епичен екшън размах, много високи залози, разнообразни главни герои, мащабен свят и напрегната любовна история (или истории)". Но според нея основната тема на поредицата (или поне на първата книга) е приятелството. В центъра на „Веровещица“ е приятелството между две бойни девойки с особени имена – Сафия и Изьолт. Сафия е веровещицата от заглавието –  вещица с рядката дарба да познава кога хората казват истината или лъжат. Тъй като други от нейния вид като че ли няма, магията на Сафи е предполагаемо възжелана от всеки възможен владетел/тиранин из Вещерия, защото може да помогне да се разкрият козните на прикрития враг или благородните намерения на съюзника. По съвместителство Сафия е и домна от Хастрел (т.е. благородничка), но е получила сериозно бойно обучение, за да се отбранява срещу ...
Прочети повече
Дивата природа – красива и уязвима в “Мечата пътека”
30.05.2017
„Мечата пътека“ от Джузепе Феста (изд. Фют) ми „проговори“ още с корицата си, защото ми напомни за една от любимите картини от детството ми – „ Утро в боровата гора“. Любима, защото висеше на стената в бабината спалня, където като деца се сгушвахме и баба ни четеше приказки, а ние съзерцавахме мечетата, катерещи се по боровете. Няколкото реда на задната корица ме упътиха, че действието в романа се развива в национален парк Абруцо (в италианските Апенини). Също така разбрах, че сред главните герои в историята наистина ще има мечки, затова се зачетох и ... няколко бързо отлетяли часа по-късно затворих книгата очарована. „Мечата пътека“ е мила, топла и привидно непретенциозна история с много силни послания, изречени на разбираем за децата език. Всичко започва в една студена зимна нощ, когато посред страховита виелица едновременно се случват две раждания. В селцето Валета Бареа съпругата на всеотдайния лесничей Сандро ражда момченце. A в планината в парка Абруцо мечката Коти, една от последните представители на изчезващата порода на марсиканските мечки, ражда две мечета - братчетата ...
Прочети повече