Волните духове се скитат по моретата във “Васко да Гама от село Рупча”
20.08.2018
Първата ми среща с „Васко да Гама от село Рупча“ на братя Мормареви стана съвършено случайно още в невръстна възраст преди да излезе сериалът по нея. По онова време вкъщи винаги се поддържаше наличност от детски книжки като евентуален подарък за нечий забравен рожден ден (защото предимно това се подаряваше по рождените дни). Бях си изчела всичко от библиотеката и скучаещо извадих „Васко“ от купчината „книги за подарък“, при все че причудливите за моя тогавашен вкус илюстрации на Кирил Мавров никак не ми вдъхваха доверие. Няколко десетилетия по-късно тази книжка още не е напуснала дома ни, но за сметка на това е четена стотици пъти и е цитирана хиляди... Новото издание на „Васко да Гама от село Рупча“ на изд. Сиела е класическа носталгична примамка за родителите, които знаят, помнят и обичат тази книга и/или са почитатели на сериала. Още повече, че в илюстрациите на Дамян Дамянов героите напомнят леко филмовите актьори – особено видима е приликата при Женя и бащата на Васко. Колекционирането на новото издание обаче напълно си заслужава, тъй като е с твърди корици, хартията е с прекрасно ...
Прочети повече
За лечебната сила на гушкането
25.05.2018
В картинната книга „Машина за гушкане“ от Скот Кембъл (изд. Рибка), машината от заглавието е малко любвеобилно момченце, което ентусиазирано пръска прегръдки и симпатия навсякъде около себе си. Себеотрицателният прегръщач започва неуморния си ежедневен труд със семейството: с готвещата мама, четящия вестник татко и заетата с телефона си по-голяма сестра. След това обаче той преминава в гушкаща атака спрямо всеки срещнат минувач – пощальон, полицай или градинар и други всевъзможни одушевени и неодушевени създания. „Машината“ за гушкане не познава дискриминацията – радост и внимание получават малките, големите, меките и твърдите, бодливите, квадратните. А щедро раздадените гушкания карат „големите да се чувстват малки“, а малките – големи. Когато в края на деня машината за гушкане е омаломощена от толкова много раздадена любов, за щастие се намира кой да я презареди отново. На пръв поглед между бонбонено розовите корици на „Машина за гушкане“ не се случва нищо особено и за критичното родителско око историята може да се привиди като еднообразна и без градация и „поука“. ...
Прочети повече
Дивата природа – красива и уязвима в “Мечата пътека”
20.04.2018
Днес от 16:30 в Младежки театър "Николай Бинев" по време на Софийския международен литературен фестивал за деца и младежи Джузепе Феста ще се срещне със своите български читатели. „Мечата пътека“ от Джузепе Феста (изд. Фют) ми „проговори“ още с корицата си, защото ми напомни за една от любимите картини от детството ми – „ Утро в боровата гора“. Любима, защото висеше на стената в бабината спалня, където като деца се сгушвахме и баба ни четеше приказки, а ние съзерцавахме мечетата, катерещи се по боровете. Няколкото реда на задната корица ме упътиха, че действието в романа се развива в национален парк Абруцо (в италианските Апенини). Също така разбрах, че сред главните герои в историята наистина ще има мечки, затова се зачетох и ... няколко бързо отлетяли часа по-късно затворих книгата очарована. „Мечата пътека“ е мила, топла и привидно непретенциозна история с много силни послания, изречени на разбираем за децата език. Всичко започва в една студена зимна нощ, когато посред страховита виелица едновременно се случват две раждания. В селцето Валета Бареа съпругата на всеотдайния лесничей ...
Прочети повече
Нова порция щура магия от Тери Пратчет
15.03.2018
“Прахосмукачката на вещицата“ (изд. Прозорец) е втория сборник с разкази на Тери Пратчет, създадени в началото на писателската му кариера за седмичника “Bucks Free Press” и предназначени за детска аудитория. Първият такъв сборник „Дракони в Порутения замък“ бе номиниран за наградата "Бисерче вълшебно" 2016 и вече ви го представихме при излизането му на български език миналата година. Логично, „Прахосмукачката на вещицата“ бе сред достойните претенденти за наградата Бисерче вълшебно 2017. И има защо. Чувството за хумор на Тери Пратчет отново е в отлична форма в тези 14 забавни разказа, а фантазията му се вихри на воля: от приключения с несговорчиви вещици и горделиви магьосници през преживелиците на жителите на градчето Лланданффунфафегеттъпагого (наистина така се казва) до неволите на най-малките (гномите) и най-големите (троловете). И още, и още ... Безсмислено е да се опитвам да представя подробно всички разкази тук, защото е най-добре да им се насладите от собствен прочит. Все пак ще спомена някои от моите фаворити: „Страхопакостният зъбобол“ разказва за хрисим библиотекар от Блекбъри, ...
Прочети повече
Ял съм! Ям! И ще ям! – Книга за вкусната и пъргава храна на котарака Помпон
08.02.2018
Помпон стана семеен любимец още от първата книжка "Дневникът на котарака Помпон", която се появи на българския пазар благодарение на автора и илюстратор чичо Коля Воронцов и издателство "Миранда". В крайна сметка, кой може да устои на оранжев котарак–чревоугодник с хармонично оформено тумбаче, червени кецове марка Пумяу и червен помпон за разкош? Да не забравяме и отличителното черно петно на дясното око, което според чичо Коля му е родилно по наследство от неговия прадядо– пират. Втората книжка от поредицата, „Книга за вкусната и пъргава храна на котарака Помпон“, продължава традицията на веселите игри и закачки на хранително-вкусова котешка тематика. Помпон неизменно съблюдава главните котешки заповеди: котаракът трябва да поспи и после да похапне, а след това още да поспи и пак да похапне. Логично, в главата му се въртят няколко основни мисли – за вкусни рибки, за вкусни мишки, за вкусни птички и за (естествено) вкусни саламчета. И така, книгата за вкусната и пъргава храна на Помпон условно е разделена на три части, пълни със съвети за начинаещи рибари, за начинаещи мишколовци ...
Прочети повече
Госпожица Шарлот превръща ученето и четенето в забавление
26.01.2018
За първи път забелязах „S.O.S. Нова учителка“ от Доминик Демерс (изд. Прозорец) на един отрупан с книги щанд, благодарение на свежата ѝ корица в стил „Бабата бандит“. И наистина се оказа, че илюстрациите в книгата са дело на Тони Рос, илюстратор на популярните романи на Дейвид Уолямс. По резюмето на корицата предположих, че може би ще става въпрос за учителски вариант на небезизвестната Мери Попинз и затова любопитно се зачетох. Госпожица Шарлот наистина не е обикновена учителка. Да започнем с външния вид – слаба и върлинеста. Да добавим причудливия ѝ тоалет – ретро рокля, полувещерска шапка и планинарски обувки. И да не пропуснем странния ѝ навик да говори на домашния си любимец Гертруд, който е... обикновено камъче. Необичайните събития в класа, в който госпожица Шарлот е дошла да замества, следват едно след друго. Най-напред децата установяват, че в час може и да не решават задачи и да учат правопис, ако в момента не им се ще. След това, че трябва да отгатнат обиколката на класната стая в ...брой сварени спагети. Поредната изненада са достойните футболни умения на госпожица Шарлот, която ...
Прочети повече
“Приказка за синьото кълбо” – никой не е самотен остров
04.12.2017
Чели ли сте детска книга от исландски автор? Не? И аз не бях, но вече отстраних пропуска си благодарение на Андри Снайр Магнасон и романа му "Приказка за синьото кълбо" (изд."Ергон"). Съдейки само по жизнерадостната цветна корица на книгата, очаквах да прочета слънчева неангажираща история в стил: няколко дечица се забавляват, като между другото леко ступват лошите.  Затова малко се слисах, като видях как в рамките на сто и петдесетина странички авторът успява да засегне такива теми като опазването на екологичното равновесие, пагубния ефект от личния и колективния егоизъм, безсмислието на хуманитарните усилия при липса на искрено желание за помощ и до какво води злоупотребата с демокрацията. Но да не избързвам. "Приказка за синьото кълбо" ни отвежда на една любопитна планета с прекрасна девствена природа, огрявана от Слънцето и Луната подобно на нашата Земя. С тази разлика, че на Синята планета от вечни времена има само деца -  безгрижни, самостоятелни и съвършено необезпокоявани от каквито и да било възрастни. Бримир и Хюлда са двама от късметлиите, които живеят на прелестен остров ...
Прочети повече
Какво да гледаме с децата си от Киномания 2017
24.11.2017
Както през миналите години, така и в тазгодишното издание на Киномания с основна програма от 16-ти до 30-ти ноември има предвидени няколко филма за малките зрители. Първото ни семейно предложение от Киномания‘2017 е българско: това е филмът „Лили рибката“, чийто режисьор, продуцент и сценарист е Ясен Григоров. Екипът ни е голям почитател на работата му като автор и дългогодишен илюстратор на детски книги („Ангелите пазители“, "Колко ягоди растат по морето" -изд. Точица) и се надяваме и кинотворбата му да ни достави същото удоволствие. Още повече, че актьорският състав включва любими български актьори, сред които не можем да не споменем Татяна Лолова в ролята на старата вещица Хараме, баба на малката магьосница Лили от заглавието. Сюжетът на „Лили рибката“ е заплетен в стил магически реализъм – главният герой е осемгодишно дете с невероятната способност да се превръща от момче в момиче от смущение, когато някой го погледне за по-дълго време. В опит да му помогнат, родителите му го отвеждат в малко село, където странното дете среща Лили, колоритната ѝ баба и всички останали запомнящи ...
Прочети повече
Шарената черга от истории за деца на Йордан Радичков
21.11.2017
Все още си спомням как преди повече от 20 години открих за себе си творбите на Йордан Радичков. Беше през театралния сезон 1997-1998, когато реших да отида на пиесата „Опит за летене“. Преживяването беше съвършено неочаквано и стоплящо сърцето. След това побързах да видя и другите представления по негови текстове, които се играеха тогава – „Суматоха“, „Луда трева“, „Лазарица“, а наскоро и „Януари“. Именно те ме накараха впоследствие да прочета и всеобщо любимия сборник с разкази „Ние, врабчетата“. Отличително и скъпоценно за мен в цялото творчество на Радичков са героите: причудливи, интересни и симпатични, макар и съвсем обикновени наглед хора. Диалозите обичайно са изпълнени с чувство за хумор, а в историите често се намесва магичното и необяснимото. „Шарена черга“ (издателство „Нике“), която попадна в ръцете ми преди няколко седмици, хронологично e първият сборник с истории за деца на Радичков. Издаден е за първи път през далечната 1964 година, в началото на неговия творчески път. В книгата присъстват част от мотивите, които ме накараха да обикна пиесите му. В някои от историите, ...
Прочети повече
Джелсомино и приятели срещу лъжата
22.10.2017
Рубриката “Времевърт” е опитът на екипа ни да представи  класически детски книги на съвременните деца, които изпитват затруднения да ги прочетат. поради неразбиране на контекста и езика им. Днес в ролята на опитен екскурзовод е Яна Кръстева, която споделя своите емоционални спомени за една от най-любимите си книги от детството. Вярваме, че тя ще ви убеди да се запознаете с необикновения Джелсомино, симпатичното коте Дзопино, талантливия художник Бананито и още куп интригуващи герои. Имала съм невероятния късмет в детството ми да притежаваме у дома „Джелсомино в Страната на лъжците“ в сборно издание с „Приключенията на Лукчо“, благодарение на което познавам и обичам Джелсомино и приятелите му вече повече от 30 години! Ако трябва да бъда съвсем откровена, и без да омаловажавам достойнствата на "Лукчо“, още след първия прочит Джелсомино ми стана по-любимият герой от двамата. Подозирам, че съм го предпочитала и защото, за щастие, не се изучаваше в училище ... Старата ми книжка отдавна се е разпаднала по кóлите от прекомерно много любов и затова искрено се зарадвах, когато „Джелсомино ...
Прочети повече