“Приказка за синьото кълбо” – никой не е самотен остров
04.12.2017
Чели ли сте детска книга от исландски автор? Не? И аз не бях, но вече отстраних пропуска си благодарение на Андри Снайр Магнасон и романа му "Приказка за синьото кълбо" (изд."Ергон"). Съдейки само по жизнерадостната цветна корица на книгата, очаквах да прочета слънчева неангажираща история в стил: няколко дечица се забавляват, като между другото леко ступват лошите.  Затова малко се слисах, като видях как в рамките на сто и петдесетина странички авторът успява да засегне такива теми като опазването на екологичното равновесие, пагубния ефект от личния и колективния егоизъм, безсмислието на хуманитарните усилия при липса на искрено желание за помощ и до какво води злоупотребата с демокрацията. Но да не избързвам. "Приказка за синьото кълбо" ни отвежда на една любопитна планета с прекрасна девствена природа, огрявана от Слънцето и Луната подобно на нашата Земя. С тази разлика, че на Синята планета от вечни времена има само деца -  безгрижни, самостоятелни и съвършено необезпокоявани от каквито и да било възрастни. Бримир и Хюлда са двама от късметлиите, които живеят на прелестен остров ...
Прочети повече
Какво да гледаме с децата си от Киномания 2017
24.11.2017
Както през миналите години, така и в тазгодишното издание на Киномания с основна програма от 16-ти до 30-ти ноември има предвидени няколко филма за малките зрители. Първото ни семейно предложение от Киномания‘2017 е българско: това е филмът „Лили рибката“, чийто режисьор, продуцент и сценарист е Ясен Григоров. Екипът ни е голям почитател на работата му като автор и дългогодишен илюстратор на детски книги („Ангелите пазители“, "Колко ягоди растат по морето" -изд. Точица) и се надяваме и кинотворбата му да ни достави същото удоволствие. Още повече, че актьорският състав включва любими български актьори, сред които не можем да не споменем Татяна Лолова в ролята на старата вещица Хараме, баба на малката магьосница Лили от заглавието. Сюжетът на „Лили рибката“ е заплетен в стил магически реализъм – главният герой е осемгодишно дете с невероятната способност да се превръща от момче в момиче от смущение, когато някой го погледне за по-дълго време. В опит да му помогнат, родителите му го отвеждат в малко село, където странното дете среща Лили, колоритната ѝ баба и всички останали запомнящи ...
Прочети повече
Шарената черга от истории за деца на Йордан Радичков
21.11.2017
Все още си спомням как преди повече от 20 години открих за себе си творбите на Йордан Радичков. Беше през театралния сезон 1997-1998, когато реших да отида на пиесата „Опит за летене“. Преживяването беше съвършено неочаквано и стоплящо сърцето. След това побързах да видя и другите представления по негови текстове, които се играеха тогава – „Суматоха“, „Луда трева“, „Лазарица“, а наскоро и „Януари“. Именно те ме накараха впоследствие да прочета и всеобщо любимия сборник с разкази „Ние, врабчетата“. Отличително и скъпоценно за мен в цялото творчество на Радичков са героите: причудливи, интересни и симпатични, макар и съвсем обикновени наглед хора. Диалозите обичайно са изпълнени с чувство за хумор, а в историите често се намесва магичното и необяснимото. „Шарена черга“ (издателство „Нике“), която попадна в ръцете ми преди няколко седмици, хронологично e първият сборник с истории за деца на Радичков. Издаден е за първи път през далечната 1964 година, в началото на неговия творчески път. В книгата присъстват част от мотивите, които ме накараха да обикна пиесите му. В някои от историите, ...
Прочети повече
Джелсомино и приятели срещу лъжата
22.10.2017
Рубриката “Времевърт” е опитът на екипа ни да представи  класически детски книги на съвременните деца, които изпитват затруднения да ги прочетат. поради неразбиране на контекста и езика им. Днес в ролята на опитен екскурзовод е Яна Кръстева, която споделя своите емоционални спомени за една от най-любимите си книги от детството. Вярваме, че тя ще ви убеди да се запознаете с необикновения Джелсомино, симпатичното коте Дзопино, талантливия художник Бананито и още куп интригуващи герои. Имала съм невероятния късмет в детството ми да притежаваме у дома „Джелсомино в Страната на лъжците“ в сборно издание с „Приключенията на Лукчо“, благодарение на което познавам и обичам Джелсомино и приятелите му вече повече от 30 години! Ако трябва да бъда съвсем откровена, и без да омаловажавам достойнствата на "Лукчо“, още след първия прочит Джелсомино ми стана по-любимият герой от двамата. Подозирам, че съм го предпочитала и защото, за щастие, не се изучаваше в училище ... Старата ми книжка отдавна се е разпаднала по кóлите от прекомерно много любов и затова искрено се зарадвах, когато „Джелсомино ...
Прочети повече
Лилия разказва за “Костенурке, костенурке”
17.10.2017
Лилия Петрова е на 8 години и половина. Танцуването и рисуването са сред любимите ѝ занимания. Ние обаче я помолихме да ни поговори малко за книжните си предпочитания и се оказа, че и тя като Петър е останала очарована от една от книжките на Роалд Дал. Прочетете по-долу какво има да ни сподели и Лили по въпроса. – За коя прочетена наскоро книга искаш да ни разкажеш и защо? – За „Костенурке, костенурке” от Роалд Дал. Защото ми се стори най-забавна от всички книги, които прочетох през това лято. – За какво става въпрос в нея? – Разказва се за господин Хопи, който е влюбен в съседката си госпожа Силвър. Той се опитва да я впечатли със своите умения. Дава ѝ бележка как костенурката на госпожа Силвър – Алфи – да надебелее. После взима някакви костенурки и започва да ги сменя. Най-накрая госпожа Силвър остава приятно изненадана от него и се женят. – Кое ти е най-любимото нещо в книгата? – Че господин Хопи е хитър и изобретателен и измисли този номер с костенурките за нула време. Затова той ми е любимият герой. И затова като я прочетох, после си я прочетох пак, само че за удоволствие. – А костенурчето ...
Прочети повече
Комплекти за разказване на истории помагат на преждевременно родени бебета в Стоук
16.10.2017
В болницата Royal Stoke University Hospital в английския град Стоук-он-Трент започва нов проект, който да вдъхнови семействата да четат и да пеят на преждевременно родените си бебета, съобщава на сайта си благотворителната организация National Literacy Trust. Тя насърчава детската грамотност сред непривилигерованите общности в Обединеното кралство, а проектът е част от кампанията „Стоук чете“ - съвместна инициатива на организацията и градския съвет на Стоук-он-Трент. В рамките на проекта, на родителите, чиито новородени деца са в неонатологичното интензивно отделение на болницата, ще бъдат дарени специални „комплекти за разказване на истории“. Всеки комплект съдържа: книжка съвети за подпомагане грамотността на бебето информация за библиотеките в Стоук-он-Трент таблица, с която родителите да проследяват основните етапи в развитието на детето информация за блога на майка на преждевременно родено бебе бележник и химикал за да водене на дневник по време на престоя в болницата. Инициаторите на проекта се надяват, че когато четенето стане част от семейното ежедневие в болничното отделение, ...
Прочети повече
Мая разказва за “Том Сойер”
09.10.2017
Мая Петрова е на 10 години. В четвърти клас е, в свободното си време танцува и рисува, но най-много от всичко обича да пее. – Коя е последната книга, която прочете? – „Приключенията на Том Сойер” от Марк Твен. – Защо избра да ни разкажеш за нея? – Ами тя ме впечатли най-много от всички книги, които прочетох това лято. – Защо? – Защото ми хареса, че Том е пакостлив. Освен това когато Том и Беки се бяха изгубили в пещерата, Том не се предаде и накрая спаси и двамата. – Кой стана любимият ти герой от книгата? Том ли? – Не. Леля Поли, защото тя има такъв инстинкт да разбира каква пакост ще направи Том. Том също ми стана симпатичен, когато се беше опитал да избяга за малко от къщи, за да стане пират заедно с Джо Харпър и Хък Фин. Имаха късмет и хващаха много риба, а Хък Фин научи Том Сойер да пуши. – С какво друго те впечатли Том, освен с пушенето ? – Ами много е смел и забавен. Примерно понеже Беки Татчър не знаеше какво е любов, Том ѝ беше казал, че влюбените се целуват по устата. И после се целуваха. (подсмива се) – Ще препоръчаш ли "Том Сойер" на други деца и защо? –Да, на дечицата, които не слушат, ...
Прочети повече
За лечебната сила на гушкането
04.10.2017
В картинната книга „Машина за гушкане“ от Скот Кембъл (изд. Рибка), машината от заглавието е малко любвеобилно момченце, което ентусиазирано пръска прегръдки и симпатия навсякъде около себе си. Себеотрицателният прегръщач започва неуморния си ежедневен труд със семейството: с готвещата мама, четящия вестник татко и заетата с телефона си по-голяма сестра. След това обаче той преминава в гушкаща атака спрямо всеки срещнат минувач – пощальон, полицай или градинар и други всевъзможни одушевени и неодушевени създания. „Машината“ за гушкане не познава дискриминацията – радост и внимание получават малките, големите, меките и твърдите, бодливите, квадратните. А щедро раздадените гушкания карат „големите да се чувстват малки“, а малките – големи. Когато в края на деня машината за гушкане е омаломощена от толкова много раздадена любов, за щастие се намира кой да я презареди отново. На пръв поглед между бонбонено розовите корици на „Машина за гушкане“ не се случва нищо особено и за критичното родителско око историята може да се привиди като еднообразна и без градация и „поука“. ...
Прочети повече
По следите на изгубения дракон
03.10.2017
Обичам големите градове заради различните интересни неща, които човек открива непрекъснато докато се разхожда по улиците им - малката метална звезда, която все още стои на върха на стария тухлен комин недалече от дома ми; трите понита, които похапват трева в двора на къща на близката тиха уличка; смелият конник, нарамил четки и кофи с боя, изрисуван върху фасадата на блок; малкият воин от камък, който пази входа на стара кооперация. Обичам и да си избирам по кой от всички мостове ще мина, за да стигна до центъра на града и да гледам влаковете, които тръгват нейде на път. Вероятно затова не е никак учудващо, че „Да сте виждали дракона ми?“ от Стийв Лайт (изд. Артлайн Студиос) се оказа една от първите книжки в новата детска секция на библиотеката ми. Историята в „Да сте виждали дракона ми?“ се развива в големия и забързан Ню Йорк, където малко момченце търси своя изгубен огнедишащ дракон. То прекосява целия град и попада на различни места – пристанището с неговите ветроходни кораби, парка с хората, разхождащи своите кучета, метрото, улиците, пълни с автомобили. Драконът се крие някъде там ...
Прочети повече
Мистерия и очарование в “Когато Марни беше там”
16.08.2017
Не бях чувала нищо за „Когато Марни беше там“ от Джоан Робинсън (изд. Артлайн Студиос). Бях пропуснала да гледам и (може би) по-известния едноименен филм на японското анимационно студио Ghibli, получил номинация за Оскар за най-добра анимация през 2015 г. Затова никак не очаквах в компанията на точно тази книга да преживея онова специално чувство на спокойствие, уют и пълно потъване в света на героите, което ни е познато най-вече от класическите романи в детството. И все пак ми се случи точно това. Но нека разкажа по-подробно. Главната героиня Ана е „обикновено“ наглед момиченце, което расте в приемно семейство, защото нейните собствени родители са починали. Тя обаче не прилича на някои други сирачета, познати ни от детската класическа литература. Нито прелива от нежност и признателност към приемната си майка като Анн от фермата „Грийн Гейбълс“, нито пък е напълно егоцентрично и сърдито хлапе като Господарката-Мери-все-се-чумери в началото на „Тайната градина“. Нашата Ана е сериозна, самовглъбена, „напрегната“, ясно съзнава дълга си към жената, която се грижи за нея, но въпреки това ...
Прочети повече