Уроци по география със “Софùя и хвърчащото креватче”
13.11.2018
Признавам, че когато чуя за нова детска книга, написана в мерена реч, изтръпвам. За разлика от общоприетото и някак насаждано в училище разбиране, съставянето на рими не означава добро писане. Възрастните често се заблуждават, че децата обожават всякакви глупости, стига да са в рима, без значение дали текстът има смисъл или не. Подходих към "Софùя и хвърчащото креватче" от Момчил Коритаров предпазливо. Знаех, че е първа книга на младия творец и се опасявах, че писането в мерена реч може да му е изиграло лоша шега. От друга страна, логото на Ink (импринт на изд. "Локус") и обещанието за аудиокнига с гласовете на Ненчо Балабанов и Албена Павлова приспаха първоначалните ми притеснения. За щастие! Историята проследява вълнуващите пътешествия на малкото момиченце Софùя, което получава летящо креватче като подарък от стар вълшебник, когото нагостява. Макар и да не подозира какво я очаква, малката героиня бързо разбира какво щастие я е сполетяло - да лети в облаците, да посещава чудни страни по целия свят, да похапва екзотични храни, да събира впечатления. Летящото креватче на Софùя не признава ...
Прочети повече
Разтърсващата история на редник Пийсфул
11.11.2018
Връзката ни с Майкъл Морпурго е доста странна - има негови книги, които не са ми много интересни и такива, които ме оставят без дъх. Безспорно обаче е майсторството му да завладява читателите от всички възрасти, засягайки важни житейски теми. Сред най-любимите ми книги на британския автор, носител на множество престижни награди, са онези, разглеждащи темата за войната. Те винаги са драматични, повдигат булото на човешкото безумие и трагедията, но толкова деликатно, че не те карат да сънуваш кошмарни сцени, а по-скоро променят нагласите ти. И обикновено има един централен герой, който в повечето случаи е животно. За разлика от "Боен кон", "Слон в градината" и "Пеперуденият лъв", "Историята на редник Пийсфул" (изд. "ФЮТ") се съсредоточава върху образа на двамата братя Чарли и Томо Пийсфул. Те израстват в нелеки условия, а животът им е белязан от драмата да загубят баща си много рано и да се влюбят в едно и също момиче. Чарли е по-големият брат. Той винаги защитава Томо и Големия Джо (другия им брат, страдащ от аутизъм), макар понякога да отнася по някой юмрук за това. Томас е по-малък и винаги е споделял ...
Прочети повече
Желаем ви “Много хубав живот”!
02.11.2018
През 2008 г. писателката Дж. К. Роулинг е поканена да произнесе реч пред абсолвентите на Харвардския университет. Речта й, както може да се очаква, вдъхновява, но и провокира разсъждения за стойността на успехите и ролята на неуспеха, за силата на въображението и за значението на израза "хубав живот". Речта й достига до нас под формата на малка книга с твърди корици, озаглавена "Много хубав живот. За ползите от неуспеха и за голямото значение на въображението" (изд. "Егмонт"). С чувство за хумор британската писателка разкрива пред абсолвентите важни моменти от своя живот, които са предопределили съдбата й, но и са й помогнали да опознае себе си. Като на шега тя споделя за разминаванията между очакванията на родителите й и нейните желания; за нещастния си брак и годините на бедност; за мерилото за успех и неуспех и умението да се научиш да оцеляваш, което дължим единствено на трудностите по пътя. "В крайна сметка всеки сам трябва да реши какво точно означава неуспех, макар че ако искате, винаги може да се възползвате от безбройните всепризнати критерии."   "Няма да ви убеждавам, че неуспехът ...
Прочети повече
Първи срещи с Иван Вазов
01.11.2018
"И аз на своя ред ще си замина, трева и мен ще расне над прахът, един ще жали, друг ще ме проклина, но мойте песни се ще се четат. Преди време посетих Сопот. Трогна ме онова приятно усещане за живота в малкото градче, в който животът тече като спокойна река, лъкатушеща и необезпокоявана от нищо. Подобно чувство за едно отминало време, изпълнено с много копнежи, вълнения и неволи, каращо сърцето ми да се вълнува, усетих и творчеството на големия български писател Иван Вазов.  Разбира се, аз също съм преминала задължителната училищна среща с произведенията на великия българин. Тя обаче не винаги е приятна - когато по задължение учиш "Под игото" или "Немили-недраги", може да не харесаш и оцениш тези произведения. А още по-малка е вероятността да се запознаеш с живота на автора им... Затова, когато видях "Моята първа книга за Иван Вазов" (изд. Пан), първосигнално реших, че трябва да я имам. Това се оказа едно пътешествие за мен - пътешествие в света на един велик българин, написал някои от най-известните стихотворения, разкази, романи на българската литература. Книгата е събрала в себе си най-важната ...
Прочети повече
За бащите и пакостниците: Виплала магьосникът
19.10.2018
"Виплала магьосникът" (изд. "ЕМАС") на холандката Ани М. Х. Шмит е от онези детски книги, които носят наслада за душата не само на децата, но и на възрастните. Историята за малкото човече - магьосник, което никак не умее да магесничи, но за сметка на това обича да вкаменява хората, е накарала стотици деца по света да се смеят с глас и да търсят своя малък виплала под леглото или сред цветята например. Но кой е Виплала и защо е виплала? Виплалите са малки същества, живеещи в своята страна. Те могат да магесничат, превръщайки най-отвратителните храни в деликатеси, да вкаменяват всичко, което пожелаят, да превръщат хората в чучулиги и още много други неща. Ако живееш в света на виплалите всичко би било чудесно, освен ако... Освен ако не си толкова лош магьосник, че събратята ти да решат да те изгонят! Това се случва и с малкия Виплала, който се озовава в къщата на Нела-Дела, Йоханес, господин Цветин и котката Муха. И ако изгонването на малкото човече от негоовия свят му носи разочарование, то семейство Цветини ще трябва да се справят с куп премеждия, докато се спогодят с малкия вълшебник, чиито волни ...
Прочети повече
Неочаквано приятелство с питбул – Терие (р)!
18.10.2018
Откривам една странна закономерност в книгите от скандинавски автори: винаги започват привидно спокойно, по някое време се развихрят и разбиват сърцето ти на парчета, а в края те оставят без дъх и с куп размишления за нещата от живота. А, да, и винаги засягат дълбоко житейски теми, които по-лицемерните родители крият, но в крайна сметка животът рано или късно ни среща с тях. Такава книга е и "Питбул - Терие в атака" (изд. ЕМАС) на норвежеца Ендре Люн Ериксен. Започва привидно спокойно с новината за новия ученик в класа на Им. И какво толкова, ще си речете? Новият - Терие - се оказва дебел като състезател по сумо, с агресивен нрав и питбул-териер у дома. На всичкото отгоре Им трябва да седи до него в клас. Курт и Рогер, приятелите на Им, решават да набият Терие, но задачата не е никак лесна. Пионка в замислите им е главният герой, който не само е дребничък, не само обича да си играе с конструктори (защо на седмокласниците да не е позволено?), но и се съобразява със състоянието на майка си, обзета от паническа тревожност. Проблемът на Им обаче не е майка му, дори не е и необходимостта да си намери гадже ...
Прочети повече
Когато изтича надеждата, остава само “Молитва към морето”
17.10.2018
Никога няма да забравя погледите на бежанците, настанени в общежитията край София. Тъгата в очите им, примирението, но и желанието да започнат начисто, да осигурят спокойствие за децата си. Това бе във времето, когато войната в Сирия още не съществуваше и Европа не бе озлобена към хилядите бежанци, прииждащи на талази към бреговете й, в търсене на убежище. Днес бежанците са числа - пристигнали в Европа, удавени, настанени, екстрадирани. Тъжно е да живееш в свят, в който човеколюбието се топи като пролетен сняг. Кога започнахме да презираме човешките същества, търсещи убежище за най-ценното, за децата си? Често мислите ми се връщат към разтърсващата история, описана в книгата "Има крокодили в морето" на Фабио Джеда (изд. "Жанет 45"). Усилено търся начин, по който да предам на децата си посланието, че всички сме хора и на никого не трябва да се случва подобно нещастие, да бъде бежанец. "Молитва към морето" на Халед Хосейни (изд. "Обсидиан") проследява разказа на един баща, бдящ на морския бряг над спящия си син. Разказ, в който е събрана светлината на безгрижните дни в Хомс. "Иска ми се да можеше ...
Прочети повече
Мечтата на Марта: За Украйна и един международен детски фестивал, разказва Петя Кокудева
12.10.2018
Literature Future Този август, най-неочаквано, получих покана да гостувам на първия международен детски фестивал Literature Future в Чернивци, Западна Украйна. Този град, наред с Лвов, е от средищата на културата в 45-милионната страна, изтерзана от война в източната си част. Въпреки тревогите ми как ще общувам пълноценно с украинските деца през английски и как ще отложа вече поетите ангажименти в България, приех от раз. Любопитството към света винаги е вземало превес над притесненията ми. Мечтата на Марта На границата между Украйна и Румъния ме посреща Марта Левченко. Млада украинка, чийто багажник е пълен с лилави одеяла, с които да се топлят децата на фестивала, ако случайно им застудее. Измежду одеялата Марта измъква и красива кошница със свежи цветя за мен (отношението си личи в дребните неща)! Докато пътуваме към града, тя ми разказва за своята мечта: през последните години се е посветила на т.нар shelter - убежище, което е създала за самотни или изоставени млади майки и техните невръстни деца - много често болни, бедни и безпътни. Марта ги приема в приюта, наречен Marta’s Dream, помага им ...
Прочети повече
“Изтръгнати от корен”, загнездени в сърцето
12.10.2018
"Омагьосваща във всички значения на тази красива стара дума". - Робин Хоб "Изтръгнати от корен" от Наоми Новик (изд. "Екслибрис") прилича на топла стая в зимна нощ, на чаша чай и на вълнен шал, изплетен с много обич. В историята са впримчени магични нишки, които разпръскват своя чар и придърпват читателя навътре в сюжета, където се крие най-силната магия - на любовта, приятелството, саможертвата. Вдъхновена от славянските легенди, с които е закърмена, писателката създава изумителен шедьовър, напомнящ на нещо сякаш добре познато, което обаче не си срещал никога преди. "Нашият Змей не яде момичетата, които отвлича, каквото и да разправят извън долината. И ние чуваме понякога тези истории от преминаващите пътници. Говорят така, сякаш правим човешки жертвоприношения, а той е истински змей. Това, разбира се, не е вярно: той може да е магьосник и безсмъртен, но все пак си е човек, а и бащите ни щяха да се вдигнат и да го убият, ако искаше да изяжда по една от нас на всеки десет години. Той ни пази от Леса и ние сме му признателни, но не чак толкова." Агнешка живее в малко селце, застрашено от настъпващото ...
Прочети повече
Животът ми като Тиквичка: разтърсваща история за семейството и липсата му
10.10.2018
Слънчева корица с пластилиново човече. Синя коса. Балонче с информация "150 000 продадени екземпляра". Това е първото ми впечатление от хитовата книга на Жил Парис, "Животът ми като Тиквичка" (изд. "Колибри"), част от детската програма на фестивала CineLibri. Анотацията ме уведомява, че 9-годишният герой се казва Икар и по случайност е убил майка си. Трагедията дори му се е отразила благотворно. Признавам, че изкушението да прочета книгата, бе нетърпимо. Икар живее с майка си - алкохоличка и инвалид, която прави вкусно пюре, удря шамари, които оставят отпечатъци цял ден и разговаря с телевизора. Нарича сина си Тиквичка, когато е в добро настроение. Когато е в лошо, псува бащата, заминал на пътешествие с лачените си обувки и с една кокошка. Животът на момчето е спокоен, доколкото неговото разбиране за спокойствие се дължи на невъзможността да направи сравнение с нищо друго. Един ден момчето открива револвер в скрина на майка си. Решено да убие небето, което сипе нещастия, то  стреля във въздуха и предизвиква майка му да се появи. Разярената жена напада детето, пистолетът изгърмява:  "Най-напред си ...
Прочети повече