Алисън Шейфър за демократичното възпитание
24.10.2014

Racheal McCaig Photography

Алисън Шейфър е психотерапевт и експерт по родителските въпроси с международно признание. Води рубрика в едни от най-известните списания за родителство. Тя е и автор на книгите „Скъпи, провалих децата“ и “Не, това не са глезотии” (изд. Колибри). За първи път Алисън гостува в България, за да представи на българските читатели идеите си за демократичното родителство в две лекции, които ще се проведат на 25.10.2014 г. в София*.

Наш екип се срещна с канадския експерт, за да почерпи опит от първо лице:

Каква е същността на демократичното възпитание?

Опитвам се да помогна на родителите да научат нов начин за възпитание, при който не им се налага да се опират на традициите ни, включващи наказания и награди, с които да принудим детето да се подчини на волята ни. Вместо това аз предлагам нови инструменти и техники, насочени към това да мотивират у детето вътрешно желание да сътрудничи. Сътрудничещото и покорното дете на пръв поглед могат да изглеждат като едно и също нещо, но идеята на възпитанието е съвсем различна.

С какво то е по-ефективно от останалите? Какво е основното му предимство?

Основното му предимство е, че когато погледнем дългосрочните резултати за децата, научените уроци са за цял живот. Един пример – ако накажете едно дете, то може би няма да повтори същата грешка, но само защото се страхува да не бъде хванато.  Така че не сте им преподали моралния урок за правилно и погрешно, а просто сте ги научили да портят и да се прикриват. А това са две различни неща от гледна точка на ученето.

Вторият пример е, че наранявате самочувствието на децата, тяхната представа за себе си. Те стават склонни да мислят, че не заслужават любов и не са близки с родителите си. А в по-късните тийнейджърски години тази липса на близост и ниско самочувствие водят до проблеми с психичното здраве – разстройства в храненето, самоубийства, порязвания и др. С демократичното възпитание имаме възможност за коригиране на поведението без да плащаме такава цена.

Знаем, че децата са различни, но какъв е времевият минимум, в който родителите могат да започнат да прилагат демократичното възпитание?

Когато родителите искат да знаят кога е време да се запознаят с моите уроци по възпитание и да прилагат някои от тези техники, най-добрият ми съвет към тях е някъде около 16-18 месечна възраст на детето. В живота ви ще дойде момент, когато детето ви ще направи нещо и вие ще се чуете да казвате “Правиш го нарочно. Правиш го, за да ме дразниш!” В този момент разбирате, че това не е просто фаза в развитието му или изследване на света. Това е дете, което има намерение по някакъв начин да ви дразни или да привлече вниманието ви. Това е лошо поведение и смятам, че на 18 месеца децата са в състояние да реагират на тези възпитателни методи.

В книгите си давате съвети и примери как да реагират родителите на поведението на децата. А някакви съвети как единият родител да приобщи другия към идеите на демократичното възпитание?

Този въпрос е универсален и много на място. Мисля, че това е междуполов въпрос. Вярно е, че възпитанието на децата традиционно попада сред отговорностите на майката. Обаче майките се образоват, а мъжете не обичат жените да им казват какво да правят, също както и децата не обичат родителите да им казват какво да правят. Това е съвсем човешко. Въпросът е как да ги приобщим когато не са съгласни.

В този случай съветвам жените няколко неща. Първото е да осъзнаят, че не всички възпитаваме по един и същи начин. Няма как. Нереално е да го очакваме. Затова приемете, че няма съгласие по въпроса с възпитанието. Това е повод за ужасно много конфликти. В семейството създавате някакви основни правила. Едното е да не оспорвате възпитателните си техники пред детето. Който започне с дисциплината, той трябва да я довърши. Ако таткото каже „Отиди си в стаята!”, майката не бива да казва „Това не го пише в книгата на Алисън. Това не са подходящи последствия.” Детето чува, че вие имате разногласия и ще последва лошо поведение. Вместо това оставете бащата да довърши започнатото, а ако детето се оплаква, можете да му кажете „Съжалявам, че имаш проблеми с баща си, това си е между вас двамата. Не ме забърквай!” В следващ момент можете да кажете на партньора си „Хей, знам друг начин да се справим с това!” и да го обсъдите. Но ако в момента майката каже „Не се държиш както трябва. Излизаме от магазина!”, бащата трябва да се съгласи („Майка ти каза, така че да тръгваме.”) Важно е децата да ви възприемат като единен фронт. Не е проблем, ако единият родител се справя със ситуациите по един начин, а другият по друг. А ще забележите, че когато татко отговаря за вечерното лягане, детето никога не е в леглото. Когато майката го прави, децата са по леглата. И вероятно той ще възкликне „Каква е тайната?” В този момент можете да го приобщите, защото той ще е заинтересуван и податлив на влияние. Ситуацията е различна от тази, в която майката казва „Защо не ги слагаш да лягат както ти казах?”

Споделете ни случай от Вашата практика като психотерапевт, с който сте особено горда от постигнатото?

Имах момче, което бе диагностицирано със СДВ, обсесивно-компулсивно разстройство и синдром на Туре. По време на нашите сеанси с майка работихме за това да му помогнем да се научи да се грижи по-добре за себе си – да си приготвя дрехите за сутринта или да си подрежда раницата. Той беше освободен от писане на домашни, защото това го стресирало прекалено много. В последствие каза, че иска отново да поеме отговорност за домашните си, започна да помага в семейството (напр. да разхожда кучето, да зарежда миялната машина). И от тези простички неща, в които не се чувстваше като момче с всички тези особености, той започна да действа като всички останали деца. Вече нямаше комплекс за малоценност и не се чувстваше като особняк. Това е накратко.

В действителност промяната беше толкова значителна, диагнозата толкова тежка и времето толкова кратко, че това само подчертава силата на демократичното възпитание. Всички приятели на родителите на момчето започнаха да посещават психотерапевтичния ми кабинет, защото искаха да видят същата промяна. Той беше възприеман като проблемно момче и се подобри чрез много простички, прагматични методи.

Защо в последните години стана толкова трудно да си добър родител? Това не е ли естествено умение?

Знам, изглежда така, сякаш родителството трябва да се случва по естествен начин. Кои други видове се нуждаят от уроци по отглеждане на малките им? Ако погледнете към хората, живеещи в неиндустриализирани общества, онези, които изповядват комунална култура, те също нямат проблеми с родителството. Така, че вероятно има нещо общо с индустриализацията и с начина, по който сме организирали управлението си и спазваме йерархичен модел.

Традиционната система на родителство, която следваме, е чрез упражняването на власт отгоре надолу и сме я наследили от нашите предци. А проблемът според мен идва от това, че без културна традиция спрямо новите методи, ние няма на какво да се облегнем. Вероятно след пет поколения този въпрос изобщо няма да бъде задаван, защото хората съвсем интуитивно ще знаят какво да правят. И няма да знаят какво да правят, защото пра-пра-баба им е прочела книга за родителството. Живеем в интересни времена, защото изпращаме една традиция и все още се опитваме да се нагодим към заместващата я такава. И всички ние сме пионери, които са леко изгубени. Затова обичам да споделям тази информация, но същевременно насърчавам родителите да говорят за нея, защото в крайна сметка всички ние трябва да знаем, че сме леко непохватни в тази нова област. Трябва да се справим заедно, защото новият вид родителство не трябва да се случва в изолация. Необходими са усилията на всички, за да се отгледа едно дете.

Коя е най-разпространената грешка, допускана от родителите, по отношение на децата им?

Според мен най-разпространената грешка е тази, че родителите не разбират защо децата им правят онова, което правят. Родителите не разбират мотивацията на децата. Веднъж насочил светлината към детската мотивация, става много лесно да помислиш как да се справиш с мъника по различен начин. Смятам, че много родители обезкуражават децата си без да подозират. И те наистина не осъзнават, че действията им не се отразяват добре на децата им.

Смятате ли за важна връзката между децата и книгите/четенето при възпитанието им?

Да и смятам, че науката и изследванията  по категоричен начин я подкрепят. Онова, което ми се струва интересно, е как децата обичат да четат книжки с различни истории и обичат да споделят четенето с родителите си докато тръгнат на училище. Когато тръгнат на училище, четенето се превръща в домашно и тъй като им се преподава и трябва да четат прекалено много книги, те просто престават да го правят. Когато нещо е задължително, то се премества от онази част в мозъка, наречена удоволствие към другата, наречена работа.

Ако наистина искаме децата да се наслаждават на четенето и да го заобичат, трябва да го моделираме, като самите ние четем много. Винаги разполагайте с книги подръка. Нека малчуганите ни виждат, че четем каквото и да било (дори опаковката от зърнена закуска!) и нека запазим радостта от четенето, а не го превръщаме в нещо задължително. Ние четем, защото е забавно. А децата искат да са там, където е весело. Всеизвестен е фактът, че момчетата са доста по-назад от момичетата по отношение на четенето. Просто им позволете да четат, без значение какво точно!

Интервюто взе: Лора Филипова

* Лекциите на Алисън Шейфър в България ще се проведат на 25.10.2014 г. в “Гранд хотел София”. Първата е “Скъпи, провалих децата” (като едноименната книга, издадена на български език) и чрез нея Шейфър ще ни поведе на едно нелеко пътуване към възпитанието на подрастващите. Амбицията ѝ е да ни помогне да отгледаме прекрасни деца чрез твърди и същевременно дружелюбни техники на възпитание.

Втората лекция се казва “Да отгледаш отговорно дете” и е вдъхновена от втората книга, издадена на български език – “Не, това не са глезотии”. Защо ни е толкова трудно да възпитаме днешните деца да бъдат старателни, да изпълняват задълженията си вкъщи и как да пишат домашните си, без да е необходимо да ги поучаваме и надзираваме постоянно? Шейфър ще ни покаже правилната стратегия.

За онези, които не са успели да си закупят билети за двете лекции, е предвидена безплатна лекция в ИКЕА на 25.10.2014 г. от 18.00 часа. Лекцията ще бъде на английски език, входът е свободен и се изисква предварителна регистрация.




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар