Айгир Сверисон: Детските книги помагат да си опазиш чистотата в душата
11.12.2017

В кампанията “Клуб за книжни пътешествия” ви срещаме с писатели от осем европейски страни и с техните книги. За да можем да осъществим това запознанство, сериозна заслуга имат преводачите, чрез които героите “проговарят” на родния ни български език. В поредица от интервюта ще ви покажем имено тях – преводачите.

Представи се! Аз съм Айгир и съм Сверисон. Наполовина съм исландец и българин, но по исландската ми линия произхождам от рода Дуло (това не е никаква шега). Живея в кв. „Изток“, а както е известно всекиму, на Изток се намира Светът на великаните и си е едно странно място.

Превеждам детски книги, защото… е много по-забавно занимание от превеждането на епикризи или смъртни актове и определено детският свят е по-чист от този на възрастните. Ето го и отговорът – защото те, детските книги, помагат да си опазиш чистотата в душата (ако го искаш, де!).

Ако не бях преводач, щях да съм… Не съм преводач, но ако не превеждах, щях да съм нехранимайко или друго подобно престижно нещо, кой знае, можеше дори и политик да стана.

Детската/тийнейджърска книга, която мечтая да преведа е… Какво говорите!!! Аз съм възрастен и съм от „Изток“. Ние, възрастните от Източните земи, не мечтаем! Поне не явно или пред свидетели, а според старата максима нещо, което е извършено в тайна, не се е случило и не могат да ви съдят за това.

Най-трудното при превода на детски книги е… когато го завършиш. Оставаш с онзи горчив вкус, че трябва да си тръгнеш от един шарен свят с приключения, за да се върнеш в безцветността на действителността. Това пък никак не ти се ще и се питаш защо в крайна сметка е необходимо да си тръгваш, и не ти хрумва смислен отговор, освен че „всяко нещо има начало и съответен край“. Знаете ли, че старите викинги са си представяли Ада като сиво място – нито светло, нито тъмно, ни болно, ни здраво? Казваш си негласно „Чума да го тръшне тоз, дето е измислил краищата“, стискаш зъби, облизваш раната и продължаваш напред. Обаче, ако си умен, тези отчупени от сърцето „краища“ можеш да ги превърнеш в кураж.

Хубавата детска книга е… скучна за „троловете“, но пък просълзява „елфите“. За децата тя си е нещо съвсем естествено и лесно разбираемо.

Децата трябва да четат книги, защото… Децата са мъдреци сами по себе си, май се раждат такива, но, четейки книги, могат да придобият и умението да превръщат в кураж всичките си страхове, болки, разочарования и загуби. Обаче трябва да се внимава с това – четенето по принцип сериозно застрашава човешката глупост и може силно да увреди вкостеняването ѝ.

Като възрастен съм…с медицинско досие. За друга съществена разлика не се сещам.

От детството ми липсва… безгрижието.

Шоколад или сладолед? По две на око! Признавам, че имам алчни очи и, когато едното око види шоколад, а другото – сладолед, после трябва да се разменят сладините, за да има мир в къщата.

Мечтата от детството, която сбъднах… че се сдобих с бастун (но все още не мога да разбера как действа магическата му сила).

Страх ме е от… глупостта преди всичко, но и от брадати жени.

Мечта, която е вдъхновена от книга… Е, ние от „Изток“ не мечтаем, нали си спомняте.

Ако попадна на портал за пътуване в пространството и времето, бих отишъл… вкъщи, на онова място, където всички ме чакат.

Айгир Сверисон е превел от исландски език “Приказка за Синьото кълбо” от Андри Снайр Магнасон. Книгата се издава на български език с подкрепата на програма “Творческа Европа” на ЕС.




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар