“14-14″ – приятелството е в магията
07.08.2018

Днес в рубриката ни “Бели врани”, в която даваме трибуна на четящите тийнейджъри, добре познатият ви Димитър Койчев ни разказва за последната книга, която много го е впечатлила.

Много често ми задават въпроси като: Коя ти е любимата книга? Какво ще ми препоръчаш да чета? Какво чете последно? Струва ли си да го прочета и аз? Разбира се на тези въпроси има страшно много отговори, защото има много книги! Днес искам да ви представя една доста интересна история “14-14″ (изд. Ера). Написана е от двама автори – Силен Едгар и Пол Беорн – и е разказана от гледната точка на две тринадесетгодишни момчета, които се свързват един с друг по доста старомоден начин – с писма. Героите са разделени от двадесет километра и близо сто години разлика.

Адриан е най-обикновен тийнейджър. Обича музиката, игрите и дори голяма част от предметите в училище. Добър ученик е, с леко взискателна майка, с малка, но на моменти много досадна сестра, и баща, който почти изцяло е забравил за бившата си съпруга и двете си деца. Точно като всеки тринадесетгодишен Адриан има проблеми, но благодарение на своята приятелка Марион, в която е тайно влюбен още от дете, той успява да преодолее всички трудности.

Адриан и Марион са успели с времето да изградят много здрава връзка помежу си и имат своето специално място за срещи, а именно гробището на Лаон. Това гробище не само е в центъра на тяхното приятелство, a и в началото на историята:

Гробището е идеалното място за срещи, нали? В този час там няма  жива душа, никой няма да ги безпокои.

Хадриан е много старомодно момче в сравнение с Адриан, но като се има предвид, че живее близо сто години назад във времето (1914г.), това не е особено странно. Той е момче с много проблеми: бедност, глад, учение, любов и, разбира се, смърт. Паралелно с всичките трудности по пътя му той се бори да вземе свидетелство, за да може да продължи своето учение и да излезе от малкото село Корбени, за да живее в Лаон, където да учи за инженер. Дали ще успее да спечели свидетелсвтото, съревновавайки се с най-умното и богато дете в цялото село?

Поради бедността в малките села и градове по онова време малкото братче на неговата любима – Симона, се разболява тежко и умира въпреки всички усилия, положени както от нейното семейство, така и от самия Хадриан. Не след дълго се разболява и неговата малка сестра, която за разлика от братчето на Симона се влошава много по-бързо. Тогава Хадриан се обръща за помощ към своя нов приятел, Адриан. Ще успее ли Адриан да помогне за спасяването на малкото момиченце?

Адриан и Хадриан се свързват един с друг покрай поздравителна картичка за Коледа, която Адриан пише на своя братовчед. Разказва му колко е щастливо неговото семейство, а Хадриан му отговаря съвсем подобаващо – перчейки се. Обикновено с лъжи! В последствие двете момчета продължават своята кореспонденция, а лъжите натежават прекалено много. Накрая започват да усещат, че в този момент могат да разчитат само един на друг. Тогава се предават под тежестта на изказаните лъжи и признават истината, колкото и грозна да е тя. От този момент нататък вече не са просто братовчеди, а приятели.

“14-14″ е тежка история за трудностите и препрятствията, през които трябва да мине човек, за да постигне своите цели. Адриан, който боледува по своята неосъществена любов, и Хадриан, който се бори за одобрението на баща си и свидетелството за Лаон. Но, разбира се, това не е всичко! Хадриан живее през 1914 година, а Адриан през 2014-та. Когато двете момчета разбират, че ги делят сто години, Адриан се сеща нещо много зловещо. През 1914 година започва най-разрушителната война между Германия и Франция, а неговият приятел живее точно в епицентъра на най-опустошителната битка. Може ли да направи нещо, за да спаси своя приятел от сигурна смърт?

„14-14“ на Силен Едгар и Пол Беорн е книга, която показва истинския борбен дух на един младеж от началото на двайсети век, силната любов и надеждата на едно момче от началото на двадесет и първи век, което вярва, че всичко ще се нареди по най-добрия начин, и доказва, че истинското приятелство, всеотдайността и любовта нямат граници и не следват никакви правила. Препоръчвам тази книга както на тийенйджърите, така и на по-възрастните, защото тя напомня, че за да сме истински щастливи, трябва само малко „магия“.

– Значи цялата тази история с писмата между теб и Хадриан е била магия?

– А защо не? Какво друго обяснение виждаш?

Автор: Димитър Койчев




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар